Велосипедът му започна да се отклонява наляво.
Поправи курса.
— Луис — Говорещия с животни се обади с глас, който сякаш се съпротивяваше на нещо. — Изглежда, има някаква намеса.
После, с типичния си властен тон добави:
— Връщай се обратно. Веднага.
Луис направи опит да завие. Велосипедът му обаче продължаваше да се носи напред.
Натисна с цялата си тежест лоста за управление. Нямаше никаква полза. Продължаваше да се движи право към светлините на административния център.
— Пленени сме! — изкрещя той и малко след това почувства как го обзема ужас. Бяха се превърнали в марионетки. Някакъв огромен, тъмен и явно разумен субект бе започнал да дърпа конците. Луис Ву знаеше името му.
Късметът на Тила Браун.
Глава деветнадесета
В КАПАНА
Говорителя, явно по-съобразителен от Луис, включи сирената.
Високочестотният вой започна да пулсира и Луис се запита дали кукловодът въобще ще им отговори. Кой знае защо си спомни приказката за лъжливото овчарче. Несус обаче се обади.
— Да, да, какво става?
Разбира се, беше му се наложило първо да слезе по стълбите.
— Атакувани сме — отвърна му Говорителя. — Някой контролира полета на велосипедите ни. Имаш ли предложения?
Не беше лесно да се разбере какво точно мисли Несус. Устните му, отпуснати и широки, приспособени да се използват като пръсти, непрестанно се движеха, но не казваха нищо. Щеше ли кукловодът да им помогне? Или отново щеше да се паникьоса?
— Насочете камерата на интеркома си, така че да видя в каква посока се движите. Някой от вас пострадал ли е?
— Не, но сме в плен — каза Луис. — Не можем да скочим. Много сме нависоко и се движим твърде бързо. Насочват ни право към административния център.
— Към какво?
— Към струпването от осветени сгради. Нали го помниш?
— Да — кукловодът се замисли. — Някакъв чужд сигнал заглушава излъчването на предавателите на вашите прибори. Говорителю, съобщи ми данните, които виждаш на таблото.
Говорителя започна да съобщава данните, докато заедно с Луис се устремяваха към светлините в центъра. В един момент Луис го прекъсна.
— Пресичаме крайградската ивица с уличното осветление.
— Такова ли се оказва наистина?
— И да, и не. От всички овални врати на къщите излиза оранжева светлина. Особена е. Мисля, че силата й е отслабнала с времето.
— Съгласен съм с този извод — вметна Говорещия с животни.
— Неприятно ми е да го казвам, но изглежда наближаваме целта. Мисля, че сме насочени към голямата сграда в центъра.
— Виждам я. Двоен конус, на който е осветена само горната половина.
— Точно така.
— Луис, нека се опитаме да неутрализираме бандитския сигнал. Включи велосипеда си към моя.
Той изпълни нареждането.
Веднага след това усети силен удар, сякаш някакъв гигантски крак го бе ритнал. Миг по-късно подаването на енергия спря напълно.
Около него светкавично се изпълниха с въздух амортизиращите балони. Бяха скроени по формите на тялото му, така че го обгърнаха като здрава прегръдка. Луис остана в положение, при което можеше да движи само ръцете и главата си.
Падаше.
— Падам — докладва.
Ръката му, притисната от балоните върху таблото, все още натискаше превключвателя към командния пулт на другия велосипед. Изчака малко, надявайки се системата да започне да действа. Кошерообразните сгради продължаваха да се приближават към него. Луис върна превключвателя на режим на ръчно управление.
Не се случи нищо. Просто падаше.
Проговори с привидно спокоен глас:
— Говорителю, няма смисъл да опитваш режим на превключване. Не действа.
Тъй като допускаше, че е възможно да виждат лицето му, запази спокойно изражение и не затвори очи. Остана в очакване на смъртоносния сблъсък с пръстеновия свят.
Забавянето на скоростта настъпи внезапно, велосипедът се преобърна и Луис Ву увисна с главата надолу при гравитация от пет единици.
Припадна.
Когато отново дойде на себе си, продължаваше да виси в същата поза, задържан само от прегръдката на балоните. Главата му пулсираше и в нея се роди странно видение: този, който дърпаше конците на марионетките, ругаеше и се опитваше да ги размотае, докато куклата Луис Ву виси с главата надолу над сцената.
Плаващата сграда бе къса, широка и разкошно украсена. Долната й половина представляваше обърнат конус. С наближаването на велосипедите в нея се отвори хоризонтално разположен процеп и ги погълна.