Една жена бе втренчила поглед в него. Изглеждаше напълно плешива. Лицето й му напомни израза на металната скулптура в банкетната зала на летящата кула, наречена „Небеса“. Излъчваше спокойствие, присъщо само на боговете и мъртъвците. Кой знае защо, на него му се щеше да поруменее от срам, да се скрие, да изчезне.
Вместо това проговори:
— Говорителю, някой ни наблюдава. Предай това на Несус.
— Почакай малко, Луис, че ми е зле. Направих грешка като наблюдавах катеренето ти.
— Добре. Тя… Стори ми се, че е съвсем плешива, но не е. Има ивица коса между ушите, която покрива и задната част на черепа й, толкова дълга, че пада върху раменете.
Не каза на кзинта, че косата й е гъста и тъмна, и сякаш преля над едното й рамо, когато тя леко се наведе напред, за да види по-добре Луис Ву. Не му каза и че главата й е красива и изящна, а очите — маслиненочерни.
— Мисля, че е от Строителите. Или е от тяхната раса, или подражава на обичаите им. Разбра ли ме?
— Да. Как въобще успя да се покатериш? По едно време си помислих, че за теб не важат законите на гравитацията. Какво си ти, Луис?
Прилепнал плътно към мъртвия си велосипед, Луис се засмя и се изплаши, че от този смях ще остане съвсем без сили.
— Ти си кдаптист — каза той. — Признай си.
— Е, така съм възпитан, но не успяха да ме убедят.
— Наистина не са успели. Свърза ли се с Несус?
— Да. Използвах сирената.
— Тогава предай му следното: тя е на около двадесет фута от мен. Наблюдава ме като змия. С това не искам да кажа, че я интересувам особено много. По-скоро тя май от нищо не се интересува. От време на време мига, но не отклонява погледа си.
— Седи в нещо подобно на ложа — продължи той след секунда. — Изглежда на три от стените е имало стъкло или друго от този род, но сега вече го няма и са останали само няколко стъпала и един подиум. Седнала е на ръба и е провесила крака надолу. Сигурно по този начин е прието да се наблюдават пленниците.
— Облечена е в… как да ти кажа, много не разбирам от мода. В нещо като издут комбинезон, стигащ до коленете и лактите. Тъканта изглежда изкуствена. Или е съвсем нова, или е самопочистваща се и много трайна. Тя… — Луис прекрати описанието, защото жената бе казала нещо. Изчака. Тя повтори изречението. Каквито и да бяха словата й, отличаваха се с краткост.
След това тя грациозно се изправи и се изкачи по стълбите.
— Отиде си — каза Луис. — Сигурно загуби интерес.
— Може би е при подслушвателното си устройство.
— Навярно си прав. — Ако в сградата имаше подслушвателно устройство, според принципа на Окам то трябваше да е нейно.
— Несус каза да фокусираш лазерното си фенерче на широк лъч и ниска интензивност, и когато жената пак се появи, да покажеш, че го използваш само за осветление. На мен рече да не пипам дезинтегратора. Тази жена навярно би могла да убие и двама ни само като завърти някакъв ключ. Не трябва да разбере, че разполагаме с подобни играчки.
— В такъв случай, как ще обезвредим автоматичните оръжия в сградата?
— Несус каза да не правим това — предаде след малко Говорителя. — Щял да опита нещо друго. Идва насам.
Луис отпусна глава върху метала. Огромното облекчение, което изпита от тези думи, бе прекъснато от гласа на кзинта.
— Само дето и той ще попадне в капана заедно с нас, Луис. Кажи как да го разубедя.
— По-добре е да не се опитваш. Ако не беше сигурен, че е безопасно, нямаше да дойде.
— Как може да е безопасно?
— Нямам представа. Остави ме да си почина. Кукловодът не можеше да не знае какво върши.
Луис, който се доверяваше напълно на неговия страх, отпусна бузата си върху студения и гладък метал.
Задряма.
Даже и в полусън не забравяше къде се намира. При всяко трепване на велосипеда веднага се ококорваше и стискаше с все сила метала с краката си и тъканта с ръце. Цялата му дрямка приличаше на ужасяващ кошмар.
Когато усети лъч светлина върху клепачите си, веднага се събуди.
От хоризонталния процеп, през който бяха влезли, струеше дневна светлина. Видя, че както кукловодът, така и велосипедът му, вече бяха обърнати с главата надолу. Несус се задържаше от приспособление, приличащо повече на мрежа, отколкото на балон. Процепът се затвори зад гърба му.
— Добре дошъл — приветства го кзинтът, провлачвайки думите. — Можеш ли да ме обърнеш в нормално положение?
— Все още не. Жената показа ли се отново?
— Не.
— Непременно ще се покаже. Човеците са любопитни твари, Говорителю. Не вярвам да е виждала досега представители на нашите раси.