След това започна урок по чужд език. На Луис, едва крепящ се върху велосипеда си и заплашен от смъртоносно падане, урокът се стори скучен. Разбираше само отделни думи. По едно време жената подхвърли един от плодовете към Несус и стана ясно, че плодът се казва тръмб. Кукловодът го улови. Внезапно тя стана и си тръгна.
— Е? — каза Луис.
— Сигурно й доскуча — отвърна Несус. — Тръгна си, без да предупреди.
— Умирам от жажда. Би ли ми подал този тръмб.
— Думата обозначава цвета на кората му, Луис — рече Несус и му подаде плода.
Бе достатъчно отчаян, за да го вземе, макар и само с едната си ръка. Наложи му се да се освободи от дебелата кора с помощта на зъбите си. По едно време достигна тази част, която можеше да се яде. Стори му се, че от двеста години не е ял такова вкусно нещо.
— Тя ще се върне ли? — Зададе този въпрос едва след като изяде плода.
— Надявам се да го направи. Използвах таспа на съвсем слаб режим, за да може да го усети само на подсъзнателно равнище. Сега ще й липсва. Силата на това влечение ще нараства след всяка среща с мен, Луис. Дали да не я накараме да се влюби в теб?
— Нали ти казах да не разчиташ! Явно ме смята за туземец, за дивак. Друг въпрос е по-важен: каква е самата тя?
— Не мога да ти кажа. Просто не стана дума за това. Не владея езика й чак толкова добре. Все още.
Глава двадесета
МЕСО
Несус бе кацнал на дъното, за да го изследва. Лишен от интерком, Луис се опита да проследи действията на кукловода. След малко се отказа.
Доста по-късно чу стъпки. Този път — без звънчета.
Постави длани до устата си и изкрещя надолу.
— Несус!
Викът му, отскачащ от стената, страхотно се усили в основата на конуса. Кукловодът трепна, качи се на велосипеда и се понесе нагоре. Всъщност, просто изключи двигателя си, за да не противодейства на силовото поле. Плавно се издигна.
Вече бе на дрейф сред металните парчетии, когато стъпките някъде над главите им престанаха да се чуват.
— Какво ли, тандж да го вземе, прави сега? — каза с шепот Луис.
— Спокойно. Едва ли си очаквал да стане зависима от таспа само след един сеанс, и то на малка мощност.
— Ще ти кажа нещо, което те моля да се опиташ да разбереш с дебелите си безмозъчни глави. Не мога да се задържам до безкрайност върху велосипеда!
— Трябва да можеш. Как да ти помогна?
— С вода — изрече Луис, изплезил два ярда дълъг език.
— А, жаден си. Как обаче да ти подам водата? Как ще я поемеш, без да нарушиш равновесието си?
— Прав си. Забравих го.
Луис потрепери. Беше странно, че именно той, космонавтът Луис Ву, се страхува от височината.
— Как е Говорещия с животни?
— Страх ме е за него, Луис. От доста време е в безсъзнание.
— Тандж да го вземе!
Стъпки.
„Трябва да се е побъркала на тема дрехи“ — помисли си Луис. Сега бе в облекло от припокриващи се оранжеви и зелени люспи. Също както и предишните одежда тази не помагаше да се разбере каква е фигурата й. Коленичи на края на платформата и впери в тях хладен поглед. Луис се притисна към металния си сал и зачака да види какво ще се случи по-нататък.
Стори му се, че изразът й омекна. В очите й се появи мечтателност. Кранчетата на малката уста се извърнаха нагоре. Несус проговори.
Тя не реагира веднага. Отвърна му нещо, което можеше да се приеме и за отговор. След това си отиде.
— Е?
— Ще почакаме.
— Омръзна ми да чакам.
Изведнъж велосипедът на кукловода се стрелна нагоре. Нагоре и напред. Удари се в ръба на наблюдателната площадка със звук, наподобяващ причинения от лодка, блъснала се в кея.
Несус бодро стъпи на брега.
Жената бе дошла да го посрещне. В лявата си ръка държеше предмет, който не можеше да не е оръжие. С дясната докосна една от главите на кукловода, за миг сякаш се поколеба, а след това го погали по гърба. Несус издаде звук, показващ задоволство. Тя внезапно се обърна и тръгна нагоре по стълбите. Нито веднъж не погледна назад. Очевидно бе решила, че Несус ще я последва като куче. Той точно това и направи.
„Много добре — помисли си Луис. — Дръж се така. Спечели доверието й.“
Когато обаче странно несъвпадащите стъпки на жената и кукловода престанаха да се чуват, той самият се почувства като в огромен гроб.
Говорителя, плаващ в Саргасовото море от метални отпадъци, бе на около тридесет фута от него. От зелените защитни балони се подаваха четири дебели черни пръста и частица от оранжево лице. Кзинтът може би вече беше мъртъв.