Сред белите кости, осеяли дъното, имаше поне една дузина черепи. Кости, древност, ръждясал метал и мълчание. Луис Ву се бе прилепил върху велосипеда си в очакване силите му да се изчерпят.
Задряма, но само след няколко минути нещо се промени. Наклони се.
Животът на Луис сега зависеше от умението му да запазва равновесие. От мигновеното трепване изпадна в паника. Огледа се със страх наоколо, движейки само очите си.
Металните транспортни средства около него бяха неподвижни. Нещо обаче се движеше.
Една от колите се понесе нагоре със звук на разкъсван метал.
Какво всъщност ставаше!
С шум и трясък, една по една, колите и реактивните раници докосваха повърхността и изчезваха от погледа му.
Всъщност, те оставаха върху стесняващите се концентрични кръгове от килии. Цялото Саргасово море плавно потъваше надолу.
Велосипедът на Луис се удари силно в бетона, изви се в турбулентното електромагнитно поле и накрая се преобърна. Луис го пусна и се изтърколи.
Опита се веднага да се изправи, но не успя. Не можеше да се задържи на краката си. Ръцете му се бяха превърнали в лапи, сковани от болка и безполезни. Остана да лежи на едната си страна и да пъшка. Навярно беше вече твърде късно. Велосипедът на Говорителя сигурно бе паднал върху пилота си.
Велосипедът на Говорителя, лесно отличим от другите, се бе приземил малко над Луис. За щастие, Говорителя не бе под него. Сигурно се беше оказал там непосредствено преди падането, но дори и тогава балоните го бяха защитили донякъде. Луис пълзешком се насочи към кзинта. Беше жив и дишаше, но продължаваше да е в безсъзнание. Тежестта на велосипеда очевидно не бе строшила врата му, може би защото той нямаше врат в същинския смисъл на думата. Луис измъкна от пояса си лазерното фенерче и с помощта на стеснения му зелен лъч избави Говорителя от балоните. А сега какво?
Спомни си, че умира от жажда. Като че ли вече не му се виеше свят. Изправи се и с треперещи крака се запъти към единствения надежден водоизточник, за който успя да се сети.
Килиите бяха наредени в концентрични стъпаловидни кръгове, като всяко стъпало представляваше пръстен, образуван от покривите на по-долните. Говорителя се бе приземил на четвъртия пръстен, броено от центъра.
На покрива на този кръг Луис откри велосипед със спукани защитни балони. Имаше и още един, в близост до самия център, с кресло, явно направено за човек. Колкото до третия…
Велосипедът на Несус се бе приземил на един ред под този на Говорителя.
Луис отиде до него. От скока краката го заболяха. Мускулите ми бяха твърде уморени, за да пружинират при удара.
Поклати глава, като видя таблото. Очевидно, никой нямаше да успее да открадне велосипеда на Несус. Контролното табло бе неописуемо сложно. Веднага обаче откри източника на вода.
Беше топла и с блудкав вкус, сякаш дестилирана, и в същото време — неописуемо вкусна.
След като уталожи жаждата си, той извади и една тухла от портативната кухня. Имаше много странен вкус. Реши, в крайна сметка, да не я изяжда. В нея можеше да има и съставки, опасни за човешката обмяна на веществата. Най-добре първо да попита Несус.
Занесе вода на Говорителя в обувката си, тъй като не успя да се сети за друг съд. Изля я в устата на кзинта, който я погълна, без да се събужда, и се усмихна в съня си. Луис понечи да му донесе още една порция, но силите му се изчерпаха, преди да достигне повторно велосипеда на кукловода.
Легна върху плоската пластмасова повърхност и затвори очи.
Вече бе в безопасност.
След всичко, което преживя, беше редно да заспи веднага. Нещо обаче не му позволяваше да го направи. Мускулната умора, болката в ръцете и бедрата, страхът да не падне, от който не можеше да се освободи дори и сега… И още нещо. Надигна се и седна.
— Няма справедливост… — промърмори.
Какво ли ставаше с Говорителя? Кзинтът спеше, свит на кълбо, с плътно прилепнали към главата му уши, така здраво притиснал дезинтегратора до корема си, че от оръжието се подаваше само края на двойната цев. Дишането му беше равномерно, но много учестено. Дали това бе добър знак?
Несус щеше да каже. Реши да не буди Говорителя.
— Няма справедливост — повтори тихичко той.
Беше изоставен и самотен, без при това да се чувства като отпускар. Отговаряше за другите. Собственият му живот и здраве сега зависеха от умението на Несус да се разбере със смахнатата полуплешива жена, която ги държеше в плен. Нищо чудно, че не можеше да заспи.