Като пълнолетна, разполагаше със свобода на избора. А също и с правото да очаква добри обноски от страна на Луис Ву. Той пък имаше правото да се опита да я убеди и бе се провалил в това начинание.
Впрочем, Тила не бе длъжна да направи и това, което стори след секунда. Тя внезапно хвана Луис за ръцете и отправи към него молеща усмивка.
— Вземи ме със себе си, Луис. Да знаеш, че нося късмет! Ако Несус не беше направил верен избор, щеше да останеш да спиш сам. Сигурна съм, че това не би ти харесало.
Беше го хванала в капан. Нямаше как да препречи пътя й към кораба на Несус. Можеше да се обърне направо към кукловода.
— Добре — каза той. — Ще му се обадим.
А и наистина не му се искаше да спи сам.
Глава четвърта
ГОВОРЕЩИЯ С ЖИВОТНИ
— Искам да участвам в експедицията — каза Тила пред видеофона. Кукловодът изпя нещо като дълга музикална нота.
— Моля?
— Извинявай — рече кукловодът. — Утре в осем нула нула часа бъди в Аутбек Фийлд в Австралия. Вземи си и личен багаж, но да не надвишава петдесет фунта. Луис, това важи и за тебе. А-ах… — кукловодът повдигна двете си глави и изстена.
— Болен ли си? — попита го Луис с тревога в гласа.
— Не, Луис. Просто предвиждам собствената си смърт. Жалко, че имаш способността да убеждаваш. Сбогом. Ще се видим в Аутбек Фийлд.
Екранът потъмня.
— Видя ли? — каза Тила. — Видя ли как се оценява способността ти да убеждаваш?
— Знам, че имам златен език. Демонстрирах най-доброто си ораторско умение. Не ми се сърди, ако умреш от ужасна смърт.
Тази нощ, потопени в мрака, си казаха нови неща.
— Обичам те. Тръгвам с теб, защото те обичам — чу Луис.
— И аз те обичам — отвърна й възпитано и сънливо. След това обаче думите й стигнаха до мозъка му. — Това ли беше решила да ми кажеш?
— М-м.
— Значи, ще ме придружаваш на двеста светлинни години разстояние, защото не искаш да се отделяш от мен?
— Ъхъ.
— Спалня на полуосветление — каза Луис и стаята се изпълни с бледа синкава светлина.
Двамата плуваха на един фут разстояние от спалните плоскости. В подготовката си за предстоящото пътешествие се бяха освободили от всички оцветители и пигментатори на кожата и косата. Плитката на Луис сега беше черна, а косата му — посребряла. Кожата, придобила жълтокафяв цвят, и кафявите му очи, които вече не бяха дръпнати, чувствително променяха облика му.
Не по-малко значителни бяха промените във външността на Тила. Косата й бе станала тъмна и вълниста. Имаше бледата кожа на севернячка. На овалното й лице се виждаха големи кафяви очи и малка сериозна уста. Носът й бе почти незабележим. Обхваната от спалното поле, плуваше като масло върху вода и имаше отпочинал вид.
— Но ти никога не си пътувала по-далеч от Луната.
Тя кимна утвърдително.
— А и аз не съм най-големият любовник на света. Самата ти ми го каза.
Тя отново кимна. В Тила Браун нямаше нищо скрито. Два дни и две нощи тя не бе излъгала, не бе казвала полуистини и не бе премълчала отговора на нито един въпрос. Луис щеше да усети това. Разказа му за мъжете, в които е била влюбена: за първия, изгубил интерес към нея половин година след запознанството им, за втория, братовчед, който бе емигрирал в Маунт Лукитдет. Луис не й бе говорил много за собствения си опит, а и тя прояви разбиране към въздържаността му. За себе си обаче нямаше задръжки. И задаваше най-странни въпроси.
— Защо се спря на мен тогава? — запита я.
— Не знам — призна си тя. — Може пък да е заради чара ти. Нали си герой?
Той беше единственият жив човек, установил първоначален контакт с извънземна раса. Щеше ли някога епизодът с триноците да изчезне от живота му?
Направи още един опит.
— Виж какво, познавам най-големия любовник на света. Приятел ми е. Това го има за хоби. Пише книги на тази тема. Доктор е по физиология и психология. Последните сто и тридесет години е бил с…
Тила запуши ушите си с ръце.
— Не ме занимавай с тези работи. Недей.
— Просто не искам да намериш смъртта си някъде. Много си млада.
В очите й имаше удивление. Удивление, от което той разбра че е използвал думи на интерезик, за да ги сглоби в едно безсмислено изречение. Трепет на сърцето? Да намери смъртта си някъде? Луис въздъхна.
— Спални плоскости, слейте се — каза и нещо се случи със спалното поле. Двете му аномалии, които не позволяваха на Луис и Тила да паднат от него, се сляха.
— Наистина ми се спеше, Луис, но щом си решил…