Кзинтът прекара по-голямата част от пътуването в дрямка.
Сега всички надничаха през рамото на Луис.
— Ще се приземя до кораба на Аутсайдерите — каза той.
— Не. Отиди на изток. „Далечният изстрел“ е закотвен в безлюден район.
— Защо? Страх те е да не те шпионират Аутсайдерите?
— Не. Двигателите на „Далечният изстрел“ работят на принципа на синтеза. Топлината, която отделят при излитане и кацане, би смутила Аутсайдерите.
— Защо корабът е кръстен „Далечният изстрел“?
— Това име му бе дадено от Биовулф Шафър, единственото разумно същество, което е летяло с него. Именно той направи снимките на взрива в граничния слой. „Далечен изстрел“ не е ли термин от хазарта?
— Може би не е бил сигурен дали ще успее да се върне. Най-добре е да ти кажа още отсега, че никога не съм управлявал кораб с двигател на принципа на синтеза. Моят е със стандартни двигатели, също като ей този.
— В такъв случай, ще трябва да се научиш — рече Несус.
— Почакай — каза Говорещия с животни, — имам известен опит с кораби с такива двигатели. Аз ще управлявам „Далечният изстрел“.
— Невъзможно е. Креслото на пилота е проектирано за човешко тяло. Също и контролното табло.
Кзинтът издаде сърдит гърлен звук.
— Ей там, Луис, точно пред нас е.
„Далечният изстрел“ бе прозрачен мехур с диаметър над хиляда фута. Докато кръжеше над това огромно туловище, Луис не можа да забележи в него нито един кубически инч, който да не е запълнен с бронзово-зелените детайли на хиперпространствените двигатели. Всеки, що-годе разбиращ от космически кораби, можеше да забележи, че корпусът беше четвърти размер. Кораби с такива размери обикновено превозваха в разглобен вид елементи и детайли за космическите колонии. Нямаше вид на звездолет. Наподобяваше по-скоро примитивен орбитален спътник, построен от раса, която поради скромните си технологически възможности бе решила да оползотвори и най-малките късчета свободно пространство.
— Къде да кацнем? — попита Луис — Върху него ли?
— Пътническата кабина е разположена в долната част. Кацни точно под кривата на корпуса.
Луис приземи кораба си върху тъмния лед и след това внимателно го приплъзна така, че да застане под изпъкналия корпус на „Далечният изстрел“.
Светлините на жизнеохраняващата система бяха включени. Луис успя да види две малки стаички. В долната едва се бяха побрали противоударно кресло, индикатор на масата и подковообразен пулт. Горната не беше по-голяма. Усети как кзинтът се доближава до него.
— Любопитно — каза кзинтът. — Предполагам, че Луис ще бъде в долния отсек, а ние тримата — в горния.
— Да. Вместването на три противоударни кресла в такова малко пространство ни причини значителни затруднения. Всяко от тях е оборудвано със стазисово поле с цел постигането на максимална сигурност. След като пътуваме в състояние на стазис, малкият обем на пространството няма да бъде от значение.
Кзинтът изръмжа и Луис усети неговото отдалечаване. Остави кораба да измине последните сантиметри и след това натисна последователно няколко бутона.
— Искам да се разберем за нещо — каза той. — Защо двамата с Тила ще бъдем възнаградени със същия хонорар, който Говорещия с животни ще получи сам?
— Желаеш допълнително заплащане? Ще обмисля молбата ти.
— Искам нещо, от което ти повече не се нуждаеш. — поясни Луис на кукловода. Бе избрал подходящ момент за пазарлък. Не беше сигурен дали ще успее, но си заслужаваше да опита. — Искам нещо, което твоята раса изостави. Да ми посочиш разположението на планетата на кукловодите.
Главите на Несус подскочиха върху раменете му и след това се спогледаха. Той помълча малко, преди да попита:
— Защо?
— Разположението на планетата на кукловодите дълго време беше най-строго охраняваната тайна в познатото пространство. Твоите събратя са заплащали състояния, за да се запази тайната. Именно заради това тя бе ценна. Търсачите на приключения обикаляха всички звезди от класове Г и К с надеждата да открият света на кукловодите. Даже и сега ние с Тила бихме могли да продадем информацията на някоя агенция. И то за добри пари.