— Аз обаче сам си я избрах — призна си Луис. — Проклетият Несус! Той е виновен!
Ако обаче Тила някога беше се изложила в стресова ситуация, сигурно Несус би отхвърлил кандидатурата й като на жена, лишена от късмет.
Сгреши, дето я взе. Щеше да му бъде бреме. Щеше да заделя време за нейната защита тогава, когато е потребно да защищава себе си.
Какви ли щяха да бъдат стресовите ситуации, в които можеха да се окажат? Кукловодите бяха добри бизнесмени и никога не плащаха повече от необходимото. „Далечният изстрел“ имаше неоценима стойност. Луис имаше неприятното предчувствие, че и този път те ще си оправдаят хонорарите.
— Достатъчно съм работил днес — каза си той, върна се в креслото си и спа цял час с помощта на приспивателния шлем. След като се събуди, постави кораба в изходна позиция и потъна в Нищото.
На пет и половина часа от Слънцето отново излезе от него.
Координатите, продиктувани му от кукловода, очертаваха рамките на една малка част от звездното небе, ако се съди от Слънчевата система. Сега вече същите координати определяха размерите на куб със страна от половин светлинна година. Някъде във вътрешността на този куб трябваше да се намира флотилия от космически кораби. В куба, освен ако данните не го лъжеха, трябваше да се намират и Луис Ву, и „Далечният изстрел“.
На доста голямо разстояние пред него се виждаше мехурче от звезди, чийто диаметър бе около седемдесет светлинни години. Известното пространство бе още по-надалеч.
Нямаше смисъл да търси корабите, след като не знаеше какво точно търси. Реши да събуди Несус. Кукловодът, захапал един от тренировъчните пръстени, надникна иззад рамото на Луис.
— Необходимо е да разбера разположението на някои звезди, за да мога да се ориентирам. Фокусирай онзи зеленобял гигант на екрана…
Пилотската кабина отново се оказа препълнена. Луис се наведе над командното табло така, че да може да го опази от безгрижните копитца на кукловода.
— Спектрален анализ… тъй… Я сега фокусирай синьожълтата двойна звезда на позиция четиринадесет.
— Започнах да се ориентирам. Сега мини на 348,72.
— Какво точно трябва да търся, Несус? Пламъците на ракетни двигатели? Или вие се движите с импулси?
— Използвай телескопа. Когато видиш обекта, сам ще се сетиш.
На екрана на телескопа се виждаха неизвестни звезди. Луис включи увеличителя, докато…
— Виждам пет точици, образуващи правилен петоъгълник. Това ли е?
— Съвсем точно. Към тях сме се насочили.
— Добре, дай да проверя разстоянието… Хей, Несус, да няма някаква грешка? Много са далеч.
Не последва никакъв отговор.
— Това не могат да бъдат космически кораби, дори и далекомерът да е развален. Иначе ще излезе, че флотът на кукловодите се движи със скорост, почти равна на светлинната.
Пет мъждукащи звезди, разположени във форма на правилен петоъгълник. Намираха се на разстояние една пета от светлинната година и щяха да бъдат напълно невидими за невъоръжено око. Ако данните от увеличението бяха верни, трябваше да имат размерите на планети. Една от тях бе по-тъмна от другите.
Розета на Кемплерер. Много странна работа.
Вземете три или повече еднакви по маса тела. Поставете ги върху краищата на многостранен многоъгълник и им придайте еднаква ъглова скорост спрямо техния център.
Фигурата придобива устойчиво равновесие. Орбитите на масите могат да бъдат кръгови или елиптични. Друга маса може да заеме центъра на фигурата или пък той да е празен, това е без значение. Фигурата е устойчива, подобно на двойка троянови точки.
Трудността произлиза от това, че има няколко прости начина една маса да бъде уловена от една троянова точка (например трояновите астероиди в орбитата на Юпитер). Не съществува обаче прост начин, по който пет маси случайно да образуват подобна фигура.
— Невероятно — промърмори Луис. — Невиждано. Досега никой не е откривал розета на Кемплерер… — той не довърши мисълта си. Тук, насред звездите, какво осветяваше тези обекти?
— Моля те, не ми казвай — рече Луис Ву. — И да ми кажеш, няма да ти повярвам. За идиот ли ме взимаш?
— На какво няма да повярваш?
— Много добре знаеш на какво няма да повярвам.
— Както желаеш, Луис. Това е нашето местоназначение. Ако държиш правилно курса, насреща ни ще бъде изпратен кораб, съобразяващ се със собствената ни скорост.
Корабът се оказа с корпус трети размер и цилиндрична форма, приплеснат откъм долната си част, боядисан в чудат розов цвят и лишен от прозорци. Нямаше и отвори за двигателите. Навярно бяха импулсови двигатели, подобни на земните, а може и да представляваха нещо по-напреднало.