Нямаше прозорци.
Нямаше и безтегловност, за радост на Луис. Съществуваше гравитация, която обаче не бе съвсем като земната. И въздухът не беше съвсем като въздуха на Земята. Налягането му бе малко по-високо. Имаше и миризми, не неприятни, но странни. Луис усети уханието на озон, на въглехидрати и на кукловоди — на много кукловоди — и още доста миризми, които не успя да свърже с нищо познато.
В помещението нямаше ъгли. Кривите стени преминаваха плавно в под и таван. Креслата и освежаващото устройство изглеждаха като разтопени наполовина. В света на кукловодите не бе имало и нямаше да има нищо твърдо или остро. Нищо, в което някой да може да се пореже или натърти.
Несус се отпусна щастливо в креслото си, така, сякаш нямаше кости. Чувстваше се толкова удобно, че чак да му завидиш.
— Не ще да говори — засмя се Тила.
— Разбира се, че не ща — отвърна кукловодът. — По-точно, не исках да започвам да ти обяснявам, понеже след идването на останалите щеше да ми се наложи да спра и да започна разказа отначало. Без съмнение, у вас предизвика любопитство гледката на…
— На летящи светове — прекъсна го кзинтът.
— И на Кемплерерови розети — добави Луис. От едва доловимото жужене разбра, че корабът се движи. Заедно с Говорещия с животни оставиха багажа си и се наместиха в креслата. Тила подаде на Луис червена напитка с вид на плодов сок.
— С колко време разполагаме? — попита Луис.
— Ще кацнем след час. Тогава ще ти бъде обяснено и кое е крайното ни местоназначение.
— Времето ще стигне. Хайде сега, започвай да разказваш. Кой измисли тази работа с летящите светове? Такива весели разходки не ми се виждат съвсем безопасни.
— Безопасни са, Луис! — личеше си, че кукловодът е напълно искрен. — Много по-безопасни от кораба, с който сега летим. А той е къде-къде по-безопасен от повечето кораби, построени от хората. Повярвай ми, имаме голям опит в преместването на светове.
— Опит? Че как сте го натрупали?
— За да ти обясня, ще трябва първо да разкажа нещо за топлината… и за контрола върху раждаемостта. Нали няма да се почувствате обидени или смутени от разказа ми?
Всички кимнаха в знак на отрицание. Като възпитан човек Луис не се засмя. Ала Тила не успя да сдържи смеха си.
— Трябва да знаете, че контролът върху раждаемостта е много труден за нас. При нас има само два начина да се избегне родителството. Единият се постига чрез хирургическа намеса. Другият — чрез пълно въздържане от полови контакти.
Тила бе шокирана.
— Но това е ужасно.
— Наистина, представлява известно неудобство, но не ме разбирайте неправилно. Хирургическата намеса не е заместител на въздържанието. Прави се с цел да го наложи. Днес последиците от такава намеса са обратими, за разлика от миналото. Малко хора от моята раса биха се подложили доброволно на подобна операция.
Луис подсвирна.
— Вярвам ти. Значи, при вас контролът върху народонаселението зависи от силата на волята?
— Да. Принудителното въздържание и за нас, както и за повечето раси, има неприятни странични ефекти. Постоянно сме страдали от свръхнаселеност. Преди половин милион години наброявахме половин трилион души — използвам човешката изчислителна система. По изчислителната система на кзинтите това ще рече…
— Разбирам от математика — прекъсна го кзинтът, — обаче не виждам връзката между тези проблеми и необичайната природа на вашия флот.
Говорещия не се беше засегнал, просто коментираше. От освежителното устройство бе измъкнал халба с кзинтов дизайн, която трябваше да побира около половин галон.
— Има връзка, Говорителю. Половин трилион цивилизовани същества произвеждат много топлина в хода на своето развитие.
— От много отдавна ли сте цивилизовани?
— Разбира се, че коя варварска култура би могла да понесе население с такава численост? Резервите ни от обработваеми земи бяха изчерпани много отдавна, така че ни се наложи да преустроим две планети по подобие на собствената ни. За тази цел трябваше да ги преместим в по-голяма близост до нашето слънце.
— Да, тогава за пръв път сте преместили светове, Естествено, използували сте роботизирани кораби.
— Точно така. След това изхранването престана да бъде проблем. Въпросът с жизненото пространство също беше решен. Открай време сме свикнали с високото строителство и обичаме да живеем заедно.
— Предполагам, че става дума за стаден инстинкт. Затова ли корабът мирише на стадо кукловоди?
— Да, Луис, на нас уханието на братята ни по раса действа успокояващо. Единственият ни проблем за времето, за което ти говоря, остана топлината.