— Топлината?
— Топлината е отпадъчен продукт на всяка цивилизация.
— Не разбирам — каза Говорещия с животни.
Луис, като земен жител, разбра всичко чудесно и реши да не коментира. Земята бе много по-пренаселена от Кзин.
— Ще ти дам един пример, Говорителю. Вярвам, че би желал през нощта да разполагаш със светлинен източник. Ако го нямаш, щеш не щеш, ще отидеш да спиш, даже и да си решил да вършиш нещо друго.
— Това всички го знаем.
— Нека допуснем, че светлинният ти източник е съвършен, сиреч, че излъчва радиация само в спектъра, видим за кзинтите. При все това светлината, която не избяга през прозореца, ще бъде погълната от стените и мебелите. Ще се превърне в топлина.
— Друг пример. Земята произвежда твърде малко прясна вода за своите осемнадесет милиарда жители. Налага й се да обезсолява морската вода, вследствие на което се отделя топлина. Нашият свят, много по-пренаселен от Земята, би загинал за един ден, ако не разполагаше с дестилиращи инсталации.
— Трети пример. Транспортът, предизвикващ промени в скоростта, винаги произвежда топлина. Космическите кораби, превозващи зърнени храни от селскостопанските планети, излъчват топлина при влизането си в нашата атмосфера и я затоплят. Още повече топлина отделят при излитането си.
— Но охладителните системи…
— Повечето охладителни системи само преместват топлината от едно място на друго и при това дори я увеличават, тъй като се нуждаят от енергозахранване.
— Така… Започвам да схващам. Колкото повече кукловоди има, толкова по-горещо става.
— Сега разбра ли, че топлината, произвеждана от нашата цивилизация, бе започнала да превръща световете ни в необитаеми?
Смог — помисли си Луис Ву. — Двигатели с вътрешно горене. Бомби и ракети в атмосферата. Промишлени отпадъци в езерата и океаните. И без това наполовина се самоизтребихме с нашите собствени боклуци. Ако не беше Демографското бюро, дали Земята вече нямаше да е загинала от отпадъчната си топлина?
— Невероятно — рече Говорещия с животни. — Тогава защо не напуснахте този свят?
— Кой ще рискува живота си, като се има предвид дебнещата от космоса смърт? Само някой луд като мен. Нима е трябвало да заселваме други светове с нашите луди?
— Можеше да изпратите кораби със замразени оплодени яйцеклетки. Само екипажите щяха да са от луди.
— Чувствам се неловко, когато говоря на сексуални теми. Биологическото ни устройство прави такива методи неизползваеми, но без съмнение можехме да измислим нещо аналогично. С каква цел, обаче? Населението нямаше да намалее и светът ни щеше да продължава да умира от собствената си топлина.
— Бих искала да надникна извън кораба — рече Тила, уж между другото.
Кукловодът бе изумен.
— Сигурна ли си? Не изпитваш ли страх от падането?
— Страх? В кораб на кукловоди?
— Да-а. Всъщност, от това, че ще гледаме, опасността няма да стане по-голяма. Много добре — всичко това Несус пропя на собствения си език и корабът изчезна.
Все още можеха да се видят един друг, както и самите себе си. Мержелееха се четири кресла, увиснали в пустотата, и едно освежаващо устройство в средата. Всичко останало бе черният космос. Пет свята блестяха със силна бяла светлина зад тъмната коса на Тила.
Бяха еднакви по размер, може би два пъти по-големи от Луната, гледана от Земята. Образуваха петоъгълник. Четири от тези светове бяха обградени от малки блестящи светлинки — изведени на орбита слънца, излъчващи изкуствено жълтобяло сияние. Бяха еднакви и по яркост и вид — мъгляви сини кълба, чиито континенти оставаха невидими от такова разстояние. Петият свят обаче…
Петият свят нямаше орбитални слънца. Светеше със собствена светлина, забелязваха се ивици, образувани от контурите на континентите и цветовете на слънчевите отблясъци. Между ивиците се спотайваше мрак, еднакъв с този на околното пространство. Създаваше се впечатление, че самият космос обгражда континенти от светлина.
— Никога не съм виждала такава красота — рече Тила, почти разплакана. Луис, който бе видял много неща, беше склонен да се съгласи с нея.
— Невероятно — каза Говорещия с животни. — Просто не мога да повярвам. Значи, взели сте вашите светове със себе си.
— Кукловодите не се доверяват на космическите кораби — рече разсеяно Луис. Потръпна при мисълта, че би могъл да пропусне всичко това, че е било напълно възможно кукловодът да се спре на някой друг, а не на него. Така и щеше да си умре, без да е видял розетата…