Луис подсвирна от удивление.
— Голяма работа си свършил. Хайде, излей си чувствата, имаш право на това. По-добре да дадеш израз на страха си сега, когато всичко приключи.
Несус сякаш малко се поотпусна.
— Местоимението ме смущава — каза Луис. — Или за теб, или за Най-задния би трябвало да използвам „тя“.
— Това е съвсем неделикатно от твоя страна, Лиус. Не се обсъждат полови въпроси с представител на чужда раса — измежду краката на Несус се подаде една глава и загледа Луис неодобрително. — Едва ли с Тила бихте се съвкупявали в мое присъствие.
— Колкото и странно да ти изглежда, веднъж с нея говорихме по този въпрос и тя каза, че…
— Чувствам се обиден — констатира кукловодът.
— Защо? — попита Тила. Подалата се глава се шмугна обратно на мястото си. — Хайде, покажи се. Няма да ти сторя нищо лошо.
— Наистина ли?
— Наистина. Честна дума. Мисля, че си умник.
Кукловодът се разкри напълно.
— Като че ли ме нарече „умник“? Добре ли чух?
— Да — Тила погледна към оранжевото туловище на Говорещия с животни. — И ти също — добави тя великодушно.
— Не искам да обидя никого — рече кзинтът, — но никога повече не си позволявай да ме наричаш така. Никога.
Тила май не разбра защо.
Озоваха се пред прашен оранжев плет от живи растения, прав като стрела и висок десет фута. От него висяха неподвижни кобалтовосини пипала. По вида на плета можеше да се съди, че някога е бил хищник. Той всъщност отбелязваше границата на парка, от който Несус извеждаше малката си група.
Луис предполагаше, че в оградата ще има някакъв отвор. Оказа се неподготвен за това, което видя — Несус се шмугна направо в плета, който се разтвори пред него и се затвори след преминаването му.
Останалите го последваха.
Дотогава небето над главите им беше синьо, но когато плетът се затвори зад тях, то се оказа друго, черно-бяло. На фона на черното нощно небе се виждаха плаващи бели облаци, осветени отдолу от лежащите под тях градове. Бяха се озовали в един от тях.
На пръв поглед, той се отличаваше от земните градове само по размерите. Сградите изглеждаха по-масивни, по-солидни и по-еднообразни. Бяха високи, ужасно високи, така че цялото пространство се запълваше от осветени прозорци и балкони и единственото, което можеше да се види от небето, бяха тънките ивици мрак. Тук можеха да се срещнат и правите ъгли, отсъстващи в интериора на жилищата на кукловодите. Правите ъгли на сградите бяха прекалено големи, да не би някой кукловод без да иска да си ожули коляното в тях.
Странно защо, градът не се виждаше от парка. И на Земята имаше няколко сгради, високи повече от една миля. Тук нямаше по-ниски от миля. Луис се зачуди дали около парка не бяха поставили бариери за изкривяване на светлината, но не зададе гласно въпроса си. Очевидно, това щеше да бъде най-малкото от чудесата в света на кукловодите.
— Корабът ни се намира в другия край на острова — каза Несус. — Можем да бъдем там след минута или за още по-малко време, ако стъпваме върху дисковете. Ще ви покажа как става това.
— Сега добре ли се чувстваш?
— Да, Тила. Както Луис каза, най-лошото е зад гърба ни. Вече си имам любовник — Най-задния. Трябва само да успея да се завърна от пръстеновия свят.
Пътеката бе мека. На вид изглеждаше като бетон, посипан с фосфоресциращи частици, но краката я усещаха подобна на влажна и гъбеста почва. След като повървяха по една доста дълга улица, стигнаха до кръстовище.
— Трябва да продължим оттук — каза Несус, показвайки посоката с кимане. — Не стъпвайте върху първия диск. Вървете след мен.
В центъра на кръстовището имаше голям син правоъгълник. Обграждаха го четири, също сини диска.
— Може да стъпите на правоъгълника, ако желаете — каза Несус, — но не трябва да обърквате дисковете. Последвайте ме! — Той заобиколи най-близкия, пресече кръстовището, подскочи върху диска от отсрещната страна и изчезна.
Известно време никой не помръдна. След това Тила извика като малко момиче и се затича към диска. Също изчезна.
Говорещия с животни изръмжа и скочи. И тигър нямаше да се приземи върху диска с такава точност. Луис остана сам.
— Демоните на мъглата да го вземат — каза той възхитен. — Значи това са техните пътни кабини.
После стъпи върху диска.
Озова се на правоъгълник в центъра на следващото кръстовище, точно между Несус и Говорещия с животни.