— Не ми харесва идеята — рече решително Тила.
— Нека не избързваме. Сигурно има начини да се произведат безотказни гравитационни генератори.
— Не за това ми е думата. В такава сфера не би могъл да видиш звездите.
Луис не бе мислил върху този аспект на въпроса.
— Остави това. Работата е там, че всяка мислеща и трудеща се раса един ден ще усети потребност от Дайсънова сфера. Чрез пръстена ти получаваш само част от възможното пространство и оползотворяваш само частица от наличната слънчева светлина. За сметка на това обаче можеш да виждаш звездите и не ти се налага да прибягваш до гравитационни генератори.
От пилотския отсек се разнесе гласът на Говорещия с животни. Произнесе нещо трудно разбираемо и същевременно достатъчно силно, за да раздвижи въздуха в помещението. Тила се изкиска.
— Ако кукловодите разсъждаваха като Дайсън — продължи Луис, — нищо чудно да очакват да заварят Магелановите облаци препълнени с пръстенови светове.
— И точно заради това се оказахме необходими ние!
— Не бих искал да се обзалагам за какво може да мисли един кукловод. Ако трябваше обаче да го направя, ще се басирам, че е точно така.
— Сега разбирам защо прекарваш толкова много време в библиотеката.
— Ще ме вбесят! — изрева кзинтът. — Разгневен съм! Умишлено ни игнорират! Нарочно не ни обръщат внимание, за да ни накарат да ги нападнем!
— Едва ли е така — каза Несус. — Щом не можеш да откриеш радиосигнали, значи, че не използват радио. Даже и да използваха радиолазери съвсем инцидентно, все щяхме да уловим някакъв сигнал.
— Не използват радио, не използват лазери, не използват хипервълни. Какво тогава използват? Телепатия? Писмени послания? Големи огледала?
— Може би използват папагали — обади се Луис и отиде при другите в пилотското помещение. — Папагали, специално отглеждани за целта, твърде едри, за да могат да полетят. Просто стоят накацали по планинските върхове и си разменят крясъци.
Говорещия с животни се обърна към Луис.
— Цели четири часа се опитвам да се свържа с пръстеновия свят. Цели четири часа неговите жители не ми обръщат внимание. Показаха абсолютно презрение към мен. Не ме удостоиха с една дума. Мускулите ми се размекнаха от физическо бездействие. Козината ми е сплъстена. Очите ми не могат да се фокусират. Стаята ми е тясна. Микровълновата ми печка затопля месото до една и съща температура, и тя не е правилната температура, а отгоре на всичко не мога да поправя печката. Ако не бяха твоята помощ и твоите идеи, Луис, щях да изпадна в отчаяние.
— Дали е възможно да са се лишили от цивилизованост? — разсъди на глас Несус. — Би било много глупаво от тяхна страна.
— Може и да са мъртви — отвърна Говорещия с животни със злост в гласа. — Което също би било глупаво. Това, че не пожелаха контакт с нас, определено беше глупаво. Хайде да кацнем и да проверим какво става.
Несус изврещя от ужас.
— Да кацаме на един свят, който може и да е изтребил разумния си вид? Да не би да си полудял?
— Как иначе ще разберем?
— Естествено, че ще кацнем — включи се Тила. — Не сме дошли дотук, за да се въртим в кръг.
— Забранявам! Говорителю, продължи опитите за контакт.
— Вече ги прекратих.
— Повтори ги!
— Няма да ги повторя.
В разговора се намеси Луис Ву, приел роля на доброволен дипломат.
— Успокой се, космати приятелю! Несус, той е прав. Обитателите на пръстеновия свят нямат какво да ни кажат. Ако беше иначе, щяхме да го узнаем.
— Но какво друго можем да направим, освен да се опитваме да установим контакт?
— Можем да си гледаме работата. Тая, за която сме дошли. Да дадем възможност на онези да си изградят впечатление за нас.
Макар и неохотно, кукловодът се съгласи.
Поеха курс към пръстеновия свят.
Говорещия с животни бе програмирал курса на „Лъжецът“ така, че да мине в близост до ръба на пръстена. Направи това с нежелание, по настояване на Несус. Кукловодът се опасяваше, че хипотетичните обитатели на този свят могат да приемат като заплаха полет над самата повърхност на пръстена им. Нареди също да се приберат синтезните двигатели, които според него имаха вид на оръжия, така че „Лъжецът“ сега се движеше само с помощта на импулсаторите.
Очите нямаше как да оценят мащабността на това, което виждаха. Пръстенът изменяше позицията си твърде бавно. Тъй като гравитацията в кабината се регулираше изкуствено, вътрешното ухо не можеше да усети разликата. Времето се превърна във вакуум, така че Луис за пръв път, откакто напусна земята, почувства желание да си гризе ноктите.