— Но оръдието би могло да се използва и при излитане.
— Не. Погледни устройството откъм лявата ни страна.
— Тандж да го вземе! — възкликна Луис Ву. „Устройството“ наподобяваше портал, способен да пропусне един от космическите кораби.
Кукловодът беше прав. Скоростта от 770 мили в секунда бе от космически порядък. Устройствата за излитане, построени върху пръстена, трябваше просто да позволяват на космическите кораби сами да отплават в пространството. След това пилотите просто избираха необходимата скорост и посока.
— Космодрумът изглежда изоставен — каза Говорещия с животни.
— Има ли излъчване на енергия?
— Моите прибори не долавят нищо. Не се засичат никакви ненормално затоплени места или електромагнитна дейност. Що се отнася до сензорите на линейния ускорител, възможно е те да използват по-малко енергия, отколкото сме в състояние да уловим.
— Какво предлагаш?
— Устройството навярно все още функционира. Можем да разберем дали сме прави, ако се доближим до изхода на ускорителя и влезем в него.
Несус веднага се сви на кълбо.
— Не вярвам да се получи нещо — каза Луис. — Възможно е за задействането му да е необходим някакъв специален сигнал, а ние не го знаем. Възможно е да реагира само на метален корпус. Възможно е, ако се опитаме да влезем в ускорителя със скоростта на пръстеновия свят, да се сблъскаме в някоя от намотките и всичко да се взриви.
— На учебни военни маневри съм пилотирал кораби в подобна обстановка.
— Кога е било това?
— Може би прекалено отдавна. Няма значение. Ти какво предлагаш?
— Предлагам да минем от долната страна на пръстена — каза Луис.
Несус веднага нормализира позата си.
Преместиха се под пръстеновия свят, запазвайки скоростта си, както и ускорението от 9,94 метра в секунда.
— Включете фаровете — каза Несус.
Фаровете имаха обсег от порядъка на петстотин мили. Не се разбра дали светлината им достигна повърхността на пръстена, но не се отрази от нея. Фаровете бяха предназначени за кацане.
— Все още ли вярваш на вашите конструктори, Несус?
— Трябваше да предвидят сегашната възможност.
— Аз я предвидих. Мога да осветя пръстеновия свят, стига да ми се позволи да използвам синтезните двигатели — каза кзинтът.
— Използвай ги.
Говорещия с животни включи и четирите двигателя, по-малките, разположени в челната част, и двойката задни. Челната двойка, тази, която трябваше да служи като спирачка при извънредни обстоятелства, а може би, и като оръжие, имаше нужда от регулиране. Водородът излизаше от дюзата твърде бързо, изгорял само наполовина. Температурата на синтезния двигател, обикновено равна на тази в сърцевината на свръхнова звезда, сега спадна до повърхностната температура на жълто джудже. Два могъщи снопа светлина, прави като копия, осветиха дъното на пръстеновия свят.
Първото, което видяха, бе, че това дъно не е равно. На едни места то беше хлътнало, а на други — изпъкнало. Забелязваха се възвишения и вдлъбнатини.
— Сякаш е изваяно — каза Луис. — Готов съм да се обзаложа, че там, където наблюдаваме изпъкналост, от осветената страна има море. И обратно, на мястото на вдлъбнатините има планини.
Тези неравности обаче изглеждаха дребни и незабележими, докато Говорещия с животни не сниши още повече кораба. „Лъжливото копеле“ продължаваше бавно да кръжи, сякаш планираше, на около петстотин мили разстояние от дъното на пръстеновия свят. Изваяните изпъкналости и вдлъбнатини минаваха покрай тях и бяха дори приятни за гледане.
От много векове туристическите кораби летяха по подобен начин над повърхността на земната луна. И тук гледката беше подобна: лишени от въздух пропасти и зъбери, резки черно-бели сенки като тези, които се виждаха на тъмната страна на луната при осветяването й с могъщите фарове на преминаващите кораби. При все това, имаше една разлика. Над луната ясно се очертаваше хоризонтът, остър и релефен на фона на черния космос и винаги леко закривен.
На хоризонта на пръстеновия свят не се виждаха никакви зъбери и извивки. Той представляваше права линия, геометрична права, намираща се на невъобразимо далечно разстояние и едва видима на черния фон. Луис се зачуди как може Говорещия с животни да издържа тази монотонна гледка, часове наред да пилотира „Лъжецът“ под търбуха на това… устройство.