Луис потрепери. Бе започнал да осмисля размерите на пръстеновия свят. Това, като всеки познавателен процес, не бе особено приятно.
Премести погледа си от ужасяващия хоризонт към осветения район под (или над) тях.
— Всички морета изглеждат с приблизително еднакви размери — отбеляза Несус.
— Видях и няколко езера — възрази му Тила. — А това тук не може да не е река. Непременно е река. Досега обаче не забелязах океани.
Луис реши, че морета наистина има много — ако се окажеше прав и тези леки изпъкналости действително бяха морета. Макар да не бяха съвсем еднакви по размер, изглеждаха равномерно разпределени, така че нито един район да не остане безводен. А бяха и плоски. Всички морета имаха плоски дъна. Луис изрече тази си мисъл на глас.
— Вярно е — потвърди Несус.
— Всички морета са плитки. Значи, обитателите на пръстеновия свят не живеят в тях. Използват само повърхностния им слой. Като нас.
— Имат много странни форми — каза Тила. — Всичките са със силно начупено крайбрежие. Знаеш ли какво означава това?
— Заливи. Означава, че искат да имат колкото се може повече заливи.
— Макар обитателите на пръстеновия свят да живеят на сушата, очевидно не се боят от корабоплаването — каза Несус. — В противен случай, заливите нямаше да им бъдат необходими. Луис, не бих се учудил, ако тези създания по външността си наподобяват хора. Кзинтите мразят водата, а моята раса се бои от удавяне.
„Можеш да научиш много неща за един свят — помисли си Луис, — като го гледаш как изглежда отдолу.“ Някой ден сигурно щеше да напише книга по въпроса.
— Би било хубаво да си в състояние да си издълбаеш собствен свят — каза Тила.
— Не ти ли харесва твоя, приятелко?
— Много добре ме разбираш.
— За власт ли става дума? — Луис бе изненадан. Властта му беше безразлична. Не бе творец по природа. Не обичаше да създава неща. Предпочиташе да ги намира.
Видя нещо ново пред тях. Една по-голяма изпъкналост, остро профилирана и чернееща се между лъчите на двигателите, която от пръв поглед обхващаше стотици хиляди квадратни мили площ.
Ако другите изпъкналости бяха морета, то тази беше океан. Кралят на всички океани. Продължаваше, сякаш нямаше да има край, а повърхността му не беше плоска. Наподобяваше топографска карта на Тихия океан, цялата наситена с низини и хълмове, с вдлъбнатини, достатъчно дълбоки, за да бъдат острови.
— Искали са да запазят морската си фауна — започна да гадае Тила. — Бил им е нужен един дълбок океан. Онази изпъкналост там би трябвало да служи за охлаждане на дълбините. Сигурно е нещо като радиатор.
Океан, който бе ако не достатъчно дълбок, то достатъчно широк, за да погълне Земята.
— Стига толкова — отсече внезапно кзинтът. — Време е да огледаме вътрешната повърхност.
— Първо трябва да направим някои измервания. Да проверим дали пръстенът наистина е идеално кръгъл. Достатъчно е да има само едно малко изкривяване, и всичкият въздух ще отиде в космоса.
— Знаем, че има въздух, Несус. От начина, по който е разпределена водата върху повърхността, ще разберем до каква степен пръстенът се отклонява от идеалния кръг.
Несус се предаде:
— Добре. Нека първо да стигнем до външния ръб.
Тук-там се виждаха следите, оставени от метеорити. Не бяха много, но все пак ги имаше. Луис се поразвесели, като си помисли, че и обитателите на пръстеновия свят не са били безупречни в почистването на слънчевата си система. Или пък тези метеорити бяха дошли отдалеч, от звездите? На светлината на единия двигател се мярна конусообразен кратер и той видя нещо да просветва на дъното му. Беше блестящо или отразяващо светлината.
„Това ще да е основата на пръстена“ — реши Луис. Основа, създадена от достатъчно плътно вещество, щом задържаше 40 процента от неутриното. И, както се предполагаше, с голяма якост. Под (или над) нея имаше почва, морета и градове, а над тях — въздух. Под (над) нея трябваше да има и някаква гъбеста материя, подобна на пенопласт, която да поема силата на метеоритните удари. Повечето метеорити вероятно се изпаряваха от съприкосновението, но някои все пак я деформираха, оставяйки зад себе си конусообразни дупки с лъскави дъна.
Далеч навътре в пръстеновия свят очите на Луис откриха друга подобна вдлъбнатина. При това — наистина голяма, след като можеше да се забележи на звездна светлина.