— Мъглата, възбудена от лазера. Май си права. Струва ми се, че вече започна да се разсейва.
Наистина, сиянието бе започнало да отслабва.
— Какво нещастие е, че така лекомислено бяхме оборудвани само с отбранителна автоматика! Ама разбира ли ти кукловод от нападателни оръжия! — каза Говорителя. — Даже и синтезните ни двигатели бяха монтирани на крилото! И врагът въпреки това стреля по нас! Сега ще види обаче какво означава да нападнеш един кзинт!
— Ти да не би да си решил да ги преследваш?
Кзинтът не схвана иронията.
— Точно това съм решил.
— Как ще го направиш? — избухна Луис. — Видя ли какво ни е останало? Хипердвигателят и жизнеосигуряващата система, друго няма! Трябва да си обзет от мания за величие, за да мислиш, че можем да водим война.
— И врагът така мисли. Не знае обаче…
— Кой враг?
— …не знае обаче какво значи да предизвикаш един кзинт.
— Ти не разбра ли, че по нас стреля автоматично устройство, бе, глупако? Ако имаше враг, щеше да ни нападне още от момента, когато се окажехме в обсега му.
— И аз се учудих от тази необичайна тактика.
— Обстрелват ни автомати и нищо друго. Рентгенови лазери за предпазване от метеорити. Програмирани са така, че да стрелят по всичко, което може да се сблъска с пръстена. Още в момента, когато нашата орбита се пресече с неговата, те се задействаха и — тряс!
— Да… това е възможно — кзинтът започна да затваря защитните панели върху излишните вече части от командния пулт. — Надявам се обаче да не си прав.
— Разбирам те. Щеше да ти е по-добре, ако имаше някой, който да ни е виновен.
— Щеше да ми е по-добре, ако орбитата ни не се пресичаше с пръстена — кзинтът вече бе затворил половината пулт и продължаваше да закрива нови части от него. — Скоростта ни е висока и ще ни изведе извън системата. Ще можем да използваме хипердвигателя, за да се върнем при флота на кукловодите. Първо обаче трябва да се разминем с пръстена.
Луис не бе мислил чак в такава перспектива.
— Сега навярно ти се иска да бързаш, нали? — попита той тъжно.
— Сигурен съм, че ще се разминем поне със слънцето. Автоматиката нямаше да се задейства, ако орбитата ни не го заобикаляше.
— Лазерите все още са включени — докладва Тила. — Вече мога да виждам звездите, но сиянието продължава. Това означава, че орбитата ни все пак се пресича с повърхността на пръстена, така ли е?
— Така е, ако лазерите са автоматични.
— Ще загинем ли, ако се сблъскаме с пръстена?
— Питай Несус, нали неговата раса построи този кораб. Я виж дали можеш го накара да се разгъне.
Кзинтът изръмжа нещо презрително. Вече бе изключил почти целия контролен пулт. Само няколко жалки светлинки показваха, че част от „Лъжецът“ все още не е умряла.
Тила се наведе над кукловода, свит на кълбо под защитната мрежа. Противно на очакванията на Луис, тя не показваше и най-малък признак на паникьосване още от самото начало на лазерното нападение. Присегна се към основата на шиите на Несус и започна нежно да ги чеше, както бе виждала да прави това Луис.
— Хайде, не се дръж като глупав страхливец — заговори с нежен глас на изплашения кукловод. — Погледни ме. Ще изтървеш най-интересното.
Дванадесет часа по-късно Несус не бе излязъл от кататоничното си състояние.
— Аз се опитвам да го убедя, а той се свива още по-плътно — почти проплака Тила. Бяха се прибрали в тяхната стая за вечеря, но тя не щеше да хапне нищо. — Луис, знаем, че не го правя както трябва.
— Наблягаш на интересното, а Несус точно сега въобще не го вълнуват интересните неща. Не се безпокой, той нито на нас, нито на себе си причинява зло. Когато разбере, че е необходим, ще се разгъне, та ако ще и само за да се защити. Дотогава нека продължава да се крие в собствения си стомах.
Тила стана и тръгна със странна походка, сякаш се препъваше. Все още не се бе приспособила напълно към разликата между земната гравитация и тази на кораба. Понечи да каже нещо, после размисли, сетне размисли още веднъж и накрая се обърна към Луис с кратък въпрос.
— Ти уплашен ли си?
— Ъхъ.
— И аз така реших — кимна тя и продължи да се разхожда из стаята. — А Говорещия с животни защо не е уплашен?
От самото начало на нападението кзинтът показваше необикновена активност: направи опис на оръжията, сетне извърши приблизителни изчисления на курса, като междувременно даваше кратки и стегнати команди по такъв начин, че да се поддържа пълното послушание.
— Мисля, че и Говорителя е ужасѐн. Помниш ли как реагира, когато за пръв път видя световете на кукловодите? Ужасен е, но не иска да покаже това пред Несус.