— Наистина не мога да разбера. Защо само аз не съм уплашена?
Съчетанието от обич и съчувствие предизвика у Луис странна и почти забравена болка, толкова стара, че му се стори непозната.
— Несус бе наполовина прав — опита се да й обясни. — Нали никой никога не ти е причинявал страдание? Просто си имала късмет. Всички се боим от това, да не би да бъдем наранени, но ти не ни разбираш, защото такова нещо никога не ти се е случвало.
— Това е нелепо! Никога не съм си чупила кост или нещо от този род, но това няма отношение към психическата сила.
— Не става дума за това. Късметът не е психическа сила. Щях да се изненадам, ако от четиридесет и три милиарда човешки същества, обитаващи известното пространство, Несус не се бе спрял именно на човек като теб. Нали разбра какво е направил? Заел се е с групата потомци на спечелилите от лотарията право на поколение. Казва, че били няколко хиляди души, но съм готов да се обзаложа, че ако не бе открил сред тях това, което е търсел, щял е да се насочи към по-голямата тълпа от късметлии, имащи един или повече прадеди, родени благодарение на лотарията. По този начин щеше да може да избира измежду десетки милиони човеци.
— И какво е търсел?
— Търсел е теб. Подбрал е няколкото хиляди, които ти споменах, и е започнал да елиминира хората без късмет от списъка си. Да кажем, че един си е счупил пръст на тринадесетгодишна възраст. Друг пък е бил нервно неуравновесен. Трети е страдал от заболяване на кожата. Четвърти е бил губещ в единоборствата. Пети е печелил в тях, но пък е загубил последвалия съдебен процес. Шести като дете си е играл с модели на ракети и си е изгорил пръста. Седми не му върви на комар. И така нататък. А се оказва, че ти си момиче, което никога не е губело. Нещо като филия, която не пада върху намазаната с масло страна.
Тила го изгледа замислено.
— Да, Луис, явно е свързано с вероятностите. Знай обаче, че аз не винаги печеля на комар.
— Но и не си губела толкова, че да се почувстваш наранена.
— Не.
— Е, точно това е търсел Несус.
— Говориш така, сякаш съм някакъв чудат изрод.
— Не, за бога, не си. Кукловодът обаче е елиминирал кандидатите без късмет, докато е попаднал на теб. Решил е навярно, че е открил основополагащ принцип. Всъщност, достигнал е далечния край на една нормална крива.
— Крива ли?
— Според теорията на вероятностите, ти съществуваш. Според същата теория, ако хвърлиш монета във въздуха и се опиташ да отгатнеш дали е ези или тура, шансовете ти няма да бъдат по-различни от моите: петдесет на петдесет. Това е, защото госпожица Късмет изобщо е лишена от памет.
Тила се отпусна в едно кресло.
— Ох, съвсем ще разочаровам горкия Несус! Взел ме е да му нося късмет, а аз не оправдах надеждите му.
— Пада му се.
Ъгълчетата на устата й се свиха:
— Защо пък да не направим проверка?
— Каква?
— Поръчай една препечена филия. И започни да я подхвърляш.
Засенчващата плоскост бе по-черна от най-черното, от съвършения черен цвят, който се постига в лаборатории с експериментални цели. Тя вече се бе врязала в лентата на на пръстеновия свят. Разполагайки с тази информация, мозъкът и окото можеха да възпроизведат и останалата й част — парче тясна и правоъгълна абсолютна космическа чернота, подозрително лишена от звезди. Плоскостта вече бе отхапала част от небето и продължаваше да расте.
Луис си бе сложил изпъкнали очила от материал, който потъмняваше под въздействието на силната светлина. Поляризацията на корпуса се оказваше недостатъчна. Говорещия с животни, който бе на контролния пулт и следеше онова, което все още можеше да се следи, също си бе поставил такива защитни очила. Някъде откриха две отделни лещи, всяка от тях със самостоятелна каишка, и успяха да ги пригодят за Несус.
В защитените очи на Луис слънцето, разположено на около дванадесет милиона мили разстояние, изглеждаше като огнен кръг с неясни краища, обвиващ широк плътночерен диск. Всичко, до което човек можеше да се допре, беше неприятно горещо. Устройството за поддържане на атмосферата направо виеше.
Тила отвори вратата на стаята си и веднага бързо я затвори. След малко се появи също със защитни очила. Седна до Луис на масата в общото помещение.
Засенчващият правоъгълник наподобяваше символ на нищото. Създаваше се впечатление, сякаш влажен парцал бе забърсал черна дъска, премахвайки от нея всякакви следи.
От воя на инсталацията за поддържане на въздуха не можеше да се разговаря.