През цялото време чуваха дишането му. В един миг доловиха възклицание, изразяващо удивление, но нищо повече. Не каза и дума по радиотелефона, макар да стоя навън близо половин час. През това време връвта потъмня и стана почти невидима.
След малко кзинтът се върна в „Лъжецът“. Когато влезе в хола, всички го загледаха с внимание и респект.
— Не беше по-дебела от конец — подхвана кзинтът. — Сигурно забелязвате, че в ръката си държа половин френски ключ.
Показа им осакатения инструмент. Мястото на срязването бе плоско, равно и полирано до огледален блясък.
— Когато се доближих до връвта, опитах се да я достигна с ключа и замахнах. Не усетих почти никакво съпротивление.
— Ефектът от променливата сабя ще е същият — каза Луис.
— Променливата сабя е все пак метална жичка в стазисово поле. Не може да се извива. А тази връв, както видяхте, през цялото време се виеше.
— Значи, това е нещо ново. Нещо, тънко и здраво, което реже като променлива сабя. Явно не е направено от човешки ръце. Нещо, което е успяло да се запази като вещество при температури, когато веществото се превръща в плазма. Значи, наистина ново. Но защо се е изпречило на пътя ни?
— Хайде да помислим. Преминавахме между засенчващите плоскости, когато се натъкнахме на неидентифицирано явление. После открихме безкрайна нишка с температура като тази на вътрешността на звезда. Очевидно сме се сблъскали с нишката и тя е погълнала горещината от този сблъсък. Предполагам, че е била опъната между засенчващите правоъгълници.
— Вероятно е така. Защо обаче?
— Можем само да гадаем — каза Говорещия с животни. — Конструкторите на пръстена навярно са замислили плоскостите като устройства, с които да осигуряват редуването на дни и нощи. За да изпълнят това си предназначение, правоъгълниците трябва да са правилно подредени. Инженерите на пръстеновия свят са използвали тази странна нишка, за да свържат чрез нея правоъгълниците във верига! Придали са на веригата скорост, по-голяма от орбиталната, за да може нишката да се опъне. Сега тя е опъната и правоъгълниците са в правилен ред.
Получаваше се странна картина. Хоровод от двадесет засенчващи плоскости, свързани с нишки, дълги по пет милиона мили.
— Тази връв ни е необходима — каза Луис. — Бихме могли да я използваме за какво ли не.
— Така и не успях да я донеса на борда. Или да отрежа парче от нея.
В разговора се включи кукловодът:
— Възможно е траекторията ни да е била изменена вследствие на сблъсъка. Има ли начин да се провери дали ще се разминем с пръстеновия свят?
Никой не можа да се сети за такъв начин.
— Вероятно ще се разминем с пръстена, а и не е изключено сблъсъкът да е отслабил силно ускорението ни. Можем да се окажем във вечна елиптична орбита. Тила, твоят късмет ни подведе — оплака се кукловодът.
Тя сви рамене.
— Никога не съм казвала, че нося късмет.
— Тази дезинформация дойде от Най-задния — съгласи се Несус. — Ако надменният ми годеник сега беше тук, щеше да чуе горчиви думи.
Вечерята имаше ритуален характер. Екипажът на „Лъжецът“ реши да вечеря за последен път в хола. Тила Браун бе страхотно красива, облечена в свободно отпусната черно-оранжева роба, която едва ли тежеше и една унция.
Пръстеновият свят, който се виждаше зад гърба й бавно набъбваше. От време на време тя го поглеждаше. Всички останали правеха същото. Луис, който можеше само да гадае за чувствата, които изпитват извънземните, ясно долавяше нетърпението на Тила. И той изпитваше същото чувство. Нямаше да избегнат пръстеновия свят.
Тази нощ, докато се любеха, той прояви настървеност, която първо я изненада, а после зарадва.
— Значи, така ти действа страхът. Ще трябва да запомня.
Не можа да отвърне на усмивката й.
— Все още продължавам да мисля, че може да е за последен път.
„И за двама ни“ — добави наум.
— Луис! Намираме се в корпус на „Дженеръл продактс“.
— Представи си, че стазисовото поле не се включи. Корпусът може и да издържи на удара, но ние ще се превърнем в желе.
— За бога, престани да се тревожиш — ноктите й преминаха по целия му гръб. Придърпа я към себе си, за да не вижда лицето му.
Когато тя заспа, полюлявайки се като красива мечта над спалните плоскости, Луис я остави. Изтощен и удовлетворен, той се пъхна в горещата вана, хванал в ръка луковица, напълнена до ръба с леден бърбън. Все пак животът не бе лишен от удоволствия.
Ту небесносин на бели ивици, ту с цвят на море, пръстеновият свят растеше пред очите му. В началото се виждаха само детайлите на облачната покривка, къде обхваната от циклони, къде несмущавана от въздушни течения — всичко беше все още миниатюрно. И нарастващо. Сетне станаха забележими контурите на моретата… В пръстеновия свят имаше много вода…