— Луис, трябва да открием цивилизация.
— Знам това.
Беше съвсем очевидно, че е наложително да открият цивилизация. Трябваше да напуснат пръстеновия свят, а нямаше да са в състояние да помръднат „Лъжецът“ със собствени усилия. Помощта на невежи варвари също нямаше да им бъде от полза, колкото и многобройни и дружелюбни да са те.
— Поне в едно отношение нещата са наред — каза Луис Ву. — Няма да ни се налага да поправяме кораба. Стига да успеем да избутаме „Лъжецът“ от пръстена, ротацията ще го изхвърли — и нас заедно с него — извън гравитационния кладенец на звездата. Ще ни запрати някъде, където ще можем да използваме хипер-двигателя.
— Първо обаче трябва да ни се окаже помощ.
— Или пък да принудим някого да ни окаже помощ — рече Говорещия с животни.
— Защо стоим тук и си приказваме? — избухна Тила. До този момент тя мълчеше и оставяше въпросите и отговорите на другите. — Нали в крайна сметка трябва да се измъкнем оттук? Защо не извадим летателните велосипеди от кораба? Хайде да тръгваме! После ще говорим.
— Нямам желание да напускам кораба — констатира кукловодът.
— Тъй ли? Желание нямаш, значи? Помощ ли очакваш? Да не би някой да се е замислил за нас? Отговориха ли на радиосигналите? Луис казва, че се намираме в средата на пустиня. Колко време още ще стоим тук?
Не и беше ясно, че Несус трябва да събере кураж. „И въобще е твърде нетърпелива“ — помисли Луис.
— Разбира се, че ще напуснем това място — заяви кукловодът. — Просто исках да обявя своята неохота да направя това. Първо обаче трябва да решим накъде ще тръгнем. Иначе няма да знаем какво да вземем с нас и какво да оставим тук.
— Ще се насочим към най-близката стена на ръба на пръстена.
— Тя е права — каза Луис. — Ако въобще съществува някаква цивилизация, ще е разположена именно там. Предполагам обаче, че трябваше да видя следите й, когато бях горе.
— Не — каза кукловодът.
— Че ти не беше с мен, тандж да го вземе! Виждаше се на хиляди мили разстояние. Впрочем, почакай…
— Пръстенът е широк почти милион стандартни мили на ООН.
— Тъкмо за това се сетих — каза Луис Ву. — За мащабите. Продължават да ме заблуждават. Просто не съм в състояние да си представя толкова големи величини.
— Ще се научиш — увери го кукловодът.
— Не знам. Може би мозъкът ми не е достатъчно голям, за да ги усвоява. От космоса пръстенът изглеждаше тесен като небесносиня панделка. Като панделка — повтори Луис и изтръпна.
Щом всяка стена бе хиляда мили висока, на какво разстояние трябваше да отидат до нея, за да я забележат?
„Да предположим — каза си Луис Ву, — че мога да виждам на хиляда мили разстояние в атмосфера, подобна на земната, сиреч наситена с прах и водни изпарения, и че на четиридесет мили височина такава атмосфера преминава в истински вакуум…“
В такъв случай най-близката стена трябваше да се намира най-малко на двадесет и пет хиляди мили от тях.
Ако човек прелетеше такова разстояние на земята, щеше да се върне на точката, от която е излетял. Стената обаче можеше да се окаже и много по-далеч.
— Не бива да взимаме „Лъжецът“ на буксир — каза Говорещия с животни. — Ако го направим и някой ни нападне, ще трябва да се освобождаваме от кораба. По-добре е да го оставим тук, на това място, което лесно можем да запомним.
— Че кой е рекъл да влачим кораба на буксир?
— Добрият боец е длъжен да мисли за всичко. В крайна сметка може и да ни се наложи да го влачим, ако се окаже, че на ръба на пръстена няма кой да ни помогне.
— Ще се намери кой да ни помогне — каза Несус.
— По всяка вероятност е прав — добави Луис. — Космодрумите са разположени на ръба. И целият пръстен да се е върнал обратно в каменната ера, цивилизацията би трябвало да започне да се развива отново с помощта на пристигащите космически кораби. Не би могло да бъде другояче.
— Прекалено смели хипотези — каза Говорещия с животни.
— Може и да си прав.
— Аз обаче съм съгласен с теб. Ще добавя, че даже и пръстенът да е изгубил всичките си велики тайни, не е изключено на космодрума да открием машини. Машини в изправно състояние или такива, които могат да се поправят.
Коя стена обаче бе разположена най-близо?
— Тила е права — каза внезапно Луис. — Нека междувременно се захванем за работа. През нощта ще можем да виждаме на по-далечно разстояние.
Последваха часове напрегнат труд. Разгледаха собствената си техника, сортираха я и спуснаха най-тежките машини по кабел, закрепен за въздушния шлюз. Внезапната смяна на посоката на гравитацията създаде някои проблеми, но за щастие оборудването се оказа здраво.