Луис се замисли. Вече бяха летели като птици, така че този трик нямаше да впечатли особено туземците. Ами ако им даде манна небесна, като използва кухненските автомати? Беше рисковано, тъй като даже земните обитатели имаха различия в поносимостта към едни или други храни. Различията между храната и боклука са най-вече от културно естество. Някои хора ядяха скакалци с мед, докато други предпочитаха варени охлюви. Това, което за един човек е сирене, за друг е развалено мляко. Я по-добре да не рискува. А защо да не им направи демонстрация с лазерното фенерче?
Докато Луис ровеше из багажника на велосипеда си, слънчевият диск бе докоснат от предния край на една засенчваща плоскост. Тъмнината щеше да направи представлението още по-внушително.
Като настрои фенерчето на широк обектив и ниска светлосила, освети първо сановника, сетне четиримата велможи и накрая лицата на тълпата. Ако туземците въобще бяха впечатлени, то съумяха да прикрият това много добре. Криейки разочарованието си, Луис се прицели по-нависоко.
Фигурката, която избра за мишена, стърчеше встрани от покрива на кулата. Приличаше на модернизирана сюрреалистична харпия. Луис помръдна пръста си и харпията се освети в жълто-бяла светлина. Помести показалеца и лъчът се превърна в зелена светеща игла. Харпията се нажежи до бяло.
Луис спря, за да изчака ръкоплясканията.
— Ти се биеш с помощта на светлина — каза мъжът с татуираната ръка. — Та това е забранено!
— …! — изрева тълпата и отново млъкна.
— Не знаех — каза Луис. — Извинявам се.
— Как така не знаеш? Как можеш да не знаеш? Та нали построихте дъгата, за да изпълните договора си с хората?
— Коя дъга?
Лицето на човека бе прикрито от козина, но въпреки това изумлението му бе очевидно.
— Дъгата над света, о, строителю!
Луис най-сетне съобрази. Започна да се смее.
Косматият човек неумело го удари с юмрук по носа.
Ударът бе слаб, защото косматият бе дребен и с крехки ръце. Луис обаче изпита болка.
Не беше свикнал с такова усещане. През неговия век хората не усещаха болка, по-силна от тази при убождане на пръста. Медицинска помощ се оказваше веднага и навсякъде имаше изобилие от обезболяващи средства. Болката на скиор със счупен крак не продължаваше повече от секунди и след това споменът за нея се изтриваше от паметта, за да не причинява психични травми. Бойните изкуства — карате, джудо, джу-джуцу, бокс и тем подобни — бяха забранени от закона дълго преди да се роди Луис. Самият той беше калпав боец. Можеше да устои на смъртната опасност, но не и на болката.
Удареното място болеше. Луис извика и изпусна лазерното фенерче.
Кръгът се стесни. Двестата разгневени космати мъже се превърнаха в хиляда демони и обстановката престана да изглежда забавна.
Слабият като клечка сановник бе обхванал Луис Ву с двете си ръце и го стискаше с цялата сила, която му придаваше истерията. Луис, също обзет от ярост, се освободи с едно рязко движение. Вече бе до велосипеда си, с ръка върху лоста, когато в него надделя разумът.
Останалите велосипеди бяха включени към пилотиращото му устройство. Ако излетеше, и те щяха да излетят заедно с него — с или без пътници.
Тила Браун вече бе във въздуха и наблюдаваше битката отвисоко, присвила загрижено вежди. Явно не й бе дошло наум, че може да се опита да помогне с нещо.
Говорещия с животни бе истински ураган от бесни движения. Вече бе повалил половин дузина врагове. В мига, в който Луис го погледна, кзинтът строши нечий череп с удар на лазерното си фенерче.
Ръце с дълги пръсти се опитаха да отскубнат Луис от креслото му. Още малко и щяха да успеят, макар той да се бе вкопчил в него с ръце и крака. С известно закъснение съобрази да включи защитното поле.
Туземците, внезапно отхвърлени от него, изпищяха.
Някой все още се държеше за гърба на Луис. Той го събори на пода, изключи полето, колкото да се освободи от нападателя, и сетне отново го включи. Потърси с поглед Несус.
Кукловодът се опитваше да се добере до велосипеда си. Туземците изглежда изпитваха страх от чудатия му извънземен вид, тъй като само един от тях се осмели да застане на пътя му. Въпросният смелчага обаче бе въоръжен с метален прът, явно задигнат от някаква стара машина.
Замахна с него, целейки се в главата на кукловода.
Несус отстъпи и се обърна с гръб към нападателя. Даде гръб на опасността, но и на велосипеда си. Страховият рефлекс на кукловода щеше да стане причина за смъртта му, освен ако кзинтът или Луис успееха да му помогнат навреме. Луис тъкмо отвори уста, за да изкрещи, когато кукловодът направи още едно движение.