— Ха сега кажете кой какво ще пие.
— Ако имаш малко греян бърбън — каза кзинтът, — ще го изпия. Ако не е греян, пак мога да го изпия.
— А ти, Несус?
— Мен ме оправя какъвто и да е растителен сок. Намира ли ти се топъл сок от моркови?
— Сега ще видя — отвърна Луис и инструктира бара да приготви луковици с топъл морковен сок.
Докато Несус си почиваше, отпуснал се върху задния си крак, кзинтът седна върху едно надуваемо столче. Нищо чудно, ако се пукнеше като балон под тежестта му. Някогашният страшен враг на човека имаше чудат и донякъде смехотворен вид, седнал на стол, който бе твърде малък за него.
Войните, водени между хората и кзинтите, бяха много и ужасни. Ако извънземните бяха спечелили първата от тях, човечеството до края на дните си щеше да се превърне в доставчик на роби и месо. Кзинтите обаче пострадаха доста в тези войни, тъй като им бяха чужди понятия като търпение, великодушие и ограничени бойни действия. От всяка битка губеха значителна част от населението си, плюс конфискацията на една-две населени с техни сънародници планети.
Цели двеста и петдесет години кзинтите не нападнаха нито една част от човешкия космос. Нямаха с какво. Цели двеста и петдесет години хората не нападнаха световете на кзинтите и кзинтите не можаха да разберат причините за това. Хората бяха ужасно странни същества.
Кзинтите бяха смели и жестоки, а Несус, предполагаем страхливец, си бе позволил да обиди едновременно четирима пълнолетни, и то на публично място, в ресторант.
— Я ми разкажи отново за пословичната предпазливост на кукловодите — каза Луис, — че започнах да забравям.
— Може би не бях съвсем искрен с теб, Луис. Не ти казах, че моите сънародници ме смятат за луд.
— Чудесно — отвърна Луис и отпи от луковицата, подадена му от анонимна доброжелателна ръка. В луковицата имаше водка, боровинков сок и настърган лед.
Кзинтът бе започнал да размахва нетърпеливо опашката си.
— Защо ни е да тръгваме на път с доказан луд? Ти наистина трябва да си по-луд от останалите, щом си решил да пътуваш в компанията ми.
— Много лесно се разтревожвате — рече Несус с мекия си, убеждаващ и нетърпимо чувствен глас. — Хората досега никога не са се срещали с кукловод, който да не е бил смятан за луд от своите събратя. Нито едно чуждо същество никога не е виждало света на кукловодите и нито един кукловод с всичкия си не би поверил своя живот на несигурната жизнеподдържаща система в космическия кораб, или пък на неизвестните и може би смъртоносни опасности, криещи се в някой чужд свят.
— Досега се събрахме един луд кукловод, един кзинт в разцвета на силите си и аз. Може би ще е добре четвъртият член на екипажа да бъде психиатър.
— Не, Луис, нито един от нашите кандидати не е психиатър.
— Тъй ли? Защо?
— Изборът ми не е случаен — рече кукловодът, като с една уста отпиваше от луковицата си, а с другата поддържаше разговора. — Нека да обясня първо за себе си. Целта на нашето пътуване предполагаше да бъде облагодетелстван моят вид, следователно, той трябваше да присъства в експедицията. От неговия представител се очаква да е достатъчно луд, за да дръзне да се срещне лице в лице с един неизвестен свят, и достатъчно нормален, за да може чрез разума си да оцелее. Оказа се, че аз съм на граничната линия между тези две изисквания.
— Имахме причина да включим в експедицията и кзинт. Говорещи с животни, сега ще ти разкрия една тайна. От много отдавна наблюдаваме вашия свят. Бяхте ни известни още преди да нападнете човечеството.
— Направили сте добре, че не сте ни разкрили съществуването си — изръмжа кзинтът.
— Напълно си прав. Първоначално решихме, че кзинтите са едновременно безполезни и опасни. Започнахме да проучваме дали не би било разумно вашият вид тихичко да бъде изтребен.
— Ей сега ще ти вържа двете шии на моряшки възел.
— Няма да си позволяваш никакво насилие.
Кзинтът се изправи.
— Той е прав — каза Луис, — седни на мястото си, Говорителю. От убийството на един кукловод няма да имаш никаква полза.
Кзинтът отново седна. Надуваемото столче отново оцеля.
— Отказахме се от това намерение — продължи Несус, — защото видяхме, че войните на кзинтите с човечеството съществено ограничиха тяхната експанзия и намалиха опасността, произтичаща от самите тях. Продължихме да ви наблюдаваме. Само за няколко века нападнахте човечеството шест пъти. Претърпяхте шест поражения, като във всяка от войните губехте приблизително две трети от мъжкото си население. Трябва ли според теб да давам оценка за равнището на разумност, което показахте? Не трябва, нали? Така или иначе, никога не сте били реално заплашени от пълно изтребление. Самките ви общо взето не пострадаха от войните, тъй че след едно поколение попълвахте липсите. Загубихте обаче империята, която бяхте изграждали хиляди години. За нас стана очевидно, че кзинтите еволюират със страшна скорост.