— Не желаеш да се върнеш при нас? Как обаче тогава ще мога да те защитя от опасностите на тази непозната земя? Впрочем, не те виня за това, Несус. Предпазливостта ти е основателна. — Ноктите на Говорещия с животни се бяха подали от пръстите, остри като игли и леко закривени. — Опитът ви да създадете хора с късмет също завърши с провал.
— Не е вярно — каза Несус по интеркома. — Успяхме да създадем хора с късмет. Не можах обаче да се свържа с тях, за да ги поканя да участват в тази злощастна експедиция. Късметът им бе твърде голям, за да им се случи това.
— Така… Значи, решили сте да играете ролята на Господ Бог спрямо двете ни раси. Я по-добре не прави опити да се връщаш при нас.
— Ще поддържам връзка по интеркома.
Образът на Говорителя изчезна.
— Луис, Говорителя току-що ме изключи от интеркома — каза Несус. — Ако има нещо да му казвам, ще трябва да го предам чрез теб.
— Добре — каза Луис. И също го изключи.
По-късно през деня пресякоха море с размерите на Средиземното. Луис се снижи, за да го огледа, и откри, че другите велосипеди го следват. Значи, флотилията все още бе под неговия контрол, макар никой да не искаше да разговаря.
Цялата крайбрежна линия представляваше самотен град. В развалини. Ако се изключеше наличието на пристанища, не се отличаваше от Зигнамукликлик.
Луис не кацна, тъй като реши, че няма какво ново да научи.
Сетне теренът започна да става все по-висок и след малко Луис усети пукот в ушите от разликата в налягането. Зелените площи се превърнаха последователно в изсъхнала кафява пустош, във високопланинска тундра, в оголени зъбери и накрая…
В протежение на дълга близо хиляда мили планинска верига ветровете бяха отнесли растителността, почвата и скалите. Виждаше се само скелетът от основата на пръстена. Полупрозрачен, сив, отвратителен.
Всичко това бе занемарено. Едва ли някой от строителите на пръстеновия свят щеше да позволи такова нещо. Луис реши, че цивилизацията на този свят е умирала дълго. Смъртта навярно бе започнала с оголването на повърхностния почвен свой на най-рядко посещаваните места.
Далеч пред малката флотилия, в посоката, в която се бе отдалечил Несус, се виждаше огромно сияещо петно. На пръв поглед, изглеждаше, че се намира на тридесет или петдесет хиляди мили от тях. Голямо сияещо петно с размерите на Австралия.
Дали и това сияние не бе причинено от оголване на основата? Дали и тук бе имало някога плодородна почва, изсъхнала и разнесена от ветровете, след като реките бяха престанали да текат? Дали сгромолясването на Зигнамукликлик и отказът на енергийната система не бяха само началото на финалния етап от гибелта?
Колко време бе продължило това? Десет хиляди години?
Или повече?
— Тандж да го вземе! Ще ми се да си поговоря с някого. Тази работа може и да е важна.
Времето тече по различен начин, когато слънцето е непрестанно над главата ти. Сутринта и следобедът тук бяха еднакви. Решенията изглеждаха взети за вечни времена. Реалността не изглеждаше реална. Луис уподоби това свое усещане на пътуването с пътни кабини.
Точно така. Те използваха пътни кабини. Едната се намираше в „Лъжецът“, а другата — на граничната стена. Усещането, че се движат в строй над плоска сива повърхност, бе само илюзия.
Времето сякаш бе замръзнало, докато летяха в посока към пристана.
Откога не бяха разговаряли помежду си? Изминаха часове, откакто Луис се бе опитал да се свърже с Тила. Малко след това бе подал сигнал на Говорещия с животни. Светлинките, проблеснали на таблата им, явно бяха пренебрегнати. Също както Луис бе пренебрегнал светлинката на собственото си табло.
— Достатъчно — каза Луис и включи интеркома. Обля го вълна от оркестрова музика, преди кукловодът да го забележи. Сетне…
— Трябва да вземем мерки експедицията да се събере отново без кръвопролития — каза Несус. — Какво ще предложиш, Луис?
— Имам идеи. Само че не е учтиво да започваш един разговор по средата.
— Да, Луис. Извинявам се. Благодаря ти, че отговори на обаждането ми. Как се чувстваш?
— Самотен и раздразнен, и това е по твоя вина. Сега никой не иска да разговаря с мен.
— Мога ли да помогна с нещо?
— Може би. Ти имаше ли някакво участие в промяната на законите за фертилитета?
— Бях ръководител на проекта.
— Това е лош отговор. Дано да не се окажеш и първата жертва на контрола над раждаемостта. Тила не иска да разговаря повече с мен.
— Не трябва да й се присмиваш.