Най-вече — благодарение на тъмнозеления цвят. Растителността около нея се сгъстяваше в горната си част и не пропускаше прякото преминаване на слънчеви лъчи. В основата си тя бе разредена и улесняваше желаещите да се разходят из нея. Един донякъде мрачен рай за любителите на природата.
Плоски и вертикално разположени скалисти стени, постоянно овлажнявани от водопад, обграждаха дълбок вир с прозрачна вода. Тила бе във вира. Падащата течност почти напълно заглушаваше хленча й, но затова пък каменните стени действаха като усилвател. Цялата майка природа плачеше заедно с Тила.
Тя не бе забелязала Луис Ву.
В този чужд свят дори Тила не се бе осмелила да броди без комплекта си за оказване на първа помощ. Той представляваше малка плоска кутия, прикрепена на пояса и непрестанно излъчваща сигнал, по който при необходимост да бъде открито местонахождението на притежателя му. Луис, ориентирал се по сигнала, се бе оказал при дрехите на Тила, безразборно нахвърляни върху плоска гранитна скала до брега на вира.
Тъмнозелено осветление, рев на водопад и ехо от плач. Тила, разположила се под водопада, навярно бе седнала върху нещо, защото раменете й се подаваха над водата. Беше свела глава така, че тъмната коса покриваше лицето й.
Нямаше смисъл да чака тя да дойде при него. Луис се съблече и остави дрехите си до тези на Тила. Намръщи се, като усети студения въздух, и се гмурна във вира.
Веднага разбра грешката си.
По време на отпуск той рядко попадаше на светове, неприличащи на Земята. По-точно, посещаваше само такива, които бяха поне толкова цивилизовани, колкото нея. Луис не беше глупак. Ако се беше сетил предварително да помисли каква температура би могла да има тази вода…
Но не се беше сетил.
Водата се бе образувала от разтапянето на снега, покриващ високите планини, и бе леденостудена. Той дори не можа да извика от изненада, защото главата му вече бе под повърхността. Съобрази, че в това положение няма как да си поеме дъх.
Главата му се подаде над водата. Изохка и вдъхна глътка въздух.
След малко обаче започна да изпитва удоволствие.
Знаеше как да се справя с нея, макар да бе научил това във вирове, по-топли от този. Отпусна се, движейки ритмично крака, като се наслаждаваше на пръските на водопада.
Тила го бе забелязала. Остана да го чака под падащата вода. Той се насочи към нея.
Щеше да му се наложи да крещи, ако искаше тя да го чуе. Можеше да приеме извиненията му за любовни излияния. Предпочете просто да я докосне.
Тя не се отдръпна. Наведе глава и косата й отново падна върху лицето. Реакцията й на отблъскване бе почти инстинктивна.
Луис го разбра.
Поплува из вира, за да раздвижи мускулите си, схванати от осемнадесетчасовото седене в креслото. Водата бе чудесна. Постепенно обаче освежаващото въздействие на студа се превърна в болка и Луис сериозно се замисли дали няма да хване пневмония.
Докосна ръката на Тила и посочи брега. Този път тя кимна и го последва.
Лежаха на брега прегърнати и треперещи. Бяха постлали термокомбинезоните си като одеяла. След малко започнаха да поемат топлината им.
— Съжалявам, че се засмях.
Тя кимна, давайки му да разбере, че приема самия факт на извинението, без това да е равнозначно на прошка.
— Съгласи се, че е забавно: кукловодите, най-големите страхливци във Вселената, да се отнесат към хората и към кзинтите като към говеда от две различни породи. Не може да не са знаели какво рискуват — Луис разбираше, че става прекалено словоохотлив, но търсеше начин да обясни поведението си и да го оправдае. — И виж какво се е получило. Да се създаде един порядъчен кзинт не е лоша идея. Знам нещичко за войните ни с кзинтите и ми е известно, че са били доста свирепи. Прадедите на Говорителя щяха да направят Зигнамукликлик на прах и пепел. Говорителя не стори това.
— Но да развъждат хора с късмет… Не смяташ ли, че са направили грешка, като са ме превърнали в това, което съм?
— Тандж да го вземе, нима мислиш, че искам да те обидя? Опитвам се просто да кажа, че ми се вижда забавно. Още по-забавно е, защото е дело на кукловоди. Затова се засмях.
— Ти какво очакваш? И аз да почна да се хиля?
— Не, това би било прекалено.
— Добре е, ако наистина смяташ така…
Не го бе намразила заради смеха му. Сега търсеше успокоение, а не отмъщение. От топлината на комбинезоните идваше такова успокоение, също и от топлината на двете прегърнати тела.