Луис започна да гали Тила по гърба. Тя се отпусна.
— Бих искал отново да събера експедицията — каза той и усети, как при тези думи тялото й се напрегна. — Ти май не харесваш тази идея.
— Никак.
— Заради Несус ли?
— Мразя го! Ненавиждам го! Отнесъл се е с прадедите ми като с добитък!
След малко обаче Тила пак се успокои.
— Говорителя ще му види сметката веднага, ако реши да се появи, така че всичко е наред.
— А ако предположим, че аз успея да убедя Говорителя да позволи на Несус да се върне при нас?
— Как би могъл да постигнеш това?
— Допусни, че успея.
— Защо трябва да го правиш?
— Несус все още е собственик на „Далечният изстрел“. А „Далечният изстрел“ е единственото средство, с което човешкият род може да се придвижи до Магелановите облаци за по-малко от векове. Ако напуснем пръстеновия свят без Несус, няма да получим „Далечният изстрел“.
— Колко елементарно разсъждаваш, Луис!
— Виж какво, ти сама призна, че ако кукловодите не бяха въздействали по този начин на кзинтите, всички щяхме да бъдем кзинтски роби. Вярно е. Но ако кукловодите не бяха изменили законите за фертилитета, ти въобще нямаше да се родиш.
Тялото и все още продължаваше да е стегнато. Мислите й сякаш бяха изписани върху лицето. Очите й оставаха плътно затворени.
Луис не прекрати усилията си.
— Каквото и да са сторили кукловодите, било е много отдавна. Не умееш ли да забравяш и да прощаваш?
— Не!
Тя се отдръпна от него и от одеялата и влезе отново в ледената вода. Луис малко се поколеба, но я последва. Отново студен шок, отново изплуване на повърхността. Тила бе заела мястото си под водопада.
С усмивка го подкани да отиде при нея. Как можеше да променя така често настроението си?
— Твърде очарователен начин да кажеш на един мъж да млъкне! — засмя се той. Тила нямаше как да го чуе. Луис сам не можеше да чуе собствения си глас, заглушен от шума на водопада. Тя обаче също така беззвучно отвърна на смеха му и му подаде ръка.
— Доводите ти бяха глупави! — извика той.
Водата беше много студена. Единственият източник на топлина бе тялото на Тила. Коленичиха и се прегърнаха на скалата, почти достигаща повърхността.
Любовта бе прекрасна смесица от топлина и хлад. Любенето успокояваше. Не решаваше никакви проблеми, но помагаше да се избяга от тях.
Треперейки от студ, се върнаха при велосипедите. Луис не говореше. Бе разбрал нещо ново за Тила Браун.
Тя никога не се бе учила да отказва. Не умееше да дава отрицателен отговор и да държи на него. Не знаеше, подобно на други жени, как да отправя добре претеглени укори, шеговити или язвителни. В общуването си с хората Тила не се бе напатила достатъчно, за да се научи на тези неща.
Луис можеше да се държи надменно с нея и тя нямаше да знае как да му се противопостави. Щеше обаче по всяка вероятност да го намрази. Поради това той не каза нищо. Поради това и заради още една причина.
Не искаше да й причинява болка.
Хванати за ръце, вървяха мълчаливо, като закачливо се гъделичкаха с пръсти.
— Добре — обади се тя внезапно. — Ако можеш да убедиш Говорителя, нека Несус се върне.
— Благодаря — отвърна Луис, без да скрие изненадата си.
— Правя го само заради „Далечният изстрел“. Освен това мисля, че няма да успееш.
След малко и Говорещия с животни се върна при велосипедите. Този път устата му не бе окървавена. Когато стигна до своето превозно средство, не взе хапче против алергия, а „тухла“ с вкуса на топъл черен дроб.
„Могъщият ловец се завръща“ — помисли си Луис, но не изрече нищо на глас.
При кацането им небето бе мрачно. Сега, когато излетяха, продължаваше да е оловносиво. Луис започна да излага доводите си отново, този път по интеркома.
— Било е толкова отдавна!
— За накърнената чест няма давност, Луис, макар че, разбира се, ти не можеш да осъзнаеш това. А и от последиците най-много пострадахме ние. Защо Несус си подбра кзинт, който да пътува с него?
— Той вече ни каза.
— Защо се спря на Тила Браун? Сигурно Най-задния го е инструктирал да провери дали човеците вече притежават късмет като наследствено качество. И дали кзинтите са станали кротки. Спря се на мен, защото, в качеството ми на посланик при една особено арогантна раса, е смятал, че ще открие най-лесно кротостта, търсена от неговия народ.
— И за това съм мислил — каза Луис. Всъщност, той бе отишъл още по-далеч в предположенията си. Дали Несус не бе започнал разговора за примамките за звездни семена, за да сондира реакцията на Говорителя?