Глава петнадесета
ЗАМЪКЪТ НА МЕЧТИТЕ
Луис почти не забеляза, че до неговия велосипед се приземиха още два. Мислите му бяха прекъснати от излайването на кзинта.
— Луис, вземи от велосипеда ми дезинтегратора и изкопай укритие за всички ни. Тила, ела да ме превържеш.
— Укритие ли?
— Да, ще трябва да се заврем в земята като животни и да изчакаме настъпването на нощта.
— Разбрах те — каза Луис. Стори му се странно, че Говорителя въпреки раните си се бе сетил да предвиди това. Очевидно, не можеха да разчитат само на облачната покривка. За да бъдат в състояние да убиват, слънчогледите се нуждаеха единствено от източник на светлина. Нощно време обаче…
Докато търсеше изкопния инструмент, Луис се стремеше да не гледа към кзинта. Беше го видял веднъж и това му стигаше. Кожата върху по-голямата част от тялото му беше изгорена до овъгляване. От мазната пепел, която доскоро е била козина, струяха секреции. Имаше и рани, през които прозираше червена плът. Миризмата на изгорена козина бе силна и отблъскваща.
Луис откри подобния на двуцевка дезинтегратор и мрачно се намръщи при вида на оръжието, поставено до него. Ако Говорителя бе предложил да унищожат слънчогледите с помощта на лазерните фенерчета, той, както бе ядосан, сигурно щеше да се съгласи.
Взе оръжието и бързо се отдалечи, чувствайки се неловко от слабостта си. Усещаше болката от изгарянията на кзинта като своя. Тила, която не разбираше какво е това болка, щеше да помогне на Говорителя по-добре от него.
Луис насочи лопатата към земята под ъгъл от тридесет градуса. Беше си поставил шлема от скафандъра.
Тъй като не бързаше, натисна само един от двата спусъка.
Ямата се образува почти веднага. Не можа да прецени бързината, тъй като още от първия миг се оказа обвит с прах. На мястото, където лъчът на инструмента се срещаше с повърхността, се бе завихрил малък ураган. Наведе се силно напред, за да не бъде съборен от вятъра.
В материята, попаднала в обсега на лъча, електронът се превръщаше в неутрална частица. Почвата и скалите, разпаднали се на атоми вследствие на взаимното отблъскване в ядрото, образуваха мъгла от моноатомен прах. Луис се поздрави загдето бе съобразил да си постави шлема.
След малко изключи дезинтегратора. Ямата изглеждаше достатъчно голяма, за да може да побере и тримата заедно с велосипедите им.
„Много бързо стана“ — помисли си. Опита се да си представи какво щеше да е, ако бе използвал едновременно двата лъча. Тогава можеше да има късо съединение, както се бе изразил деликатно кзинтът. В момента не бе настроен за подобни силни усещания.
Тила и Говорещия с животни бяха слезли от велосипедите. Виждаше се, че по-голямата част от тялото на кзинта бе обезкосмена. Големи ивици оранжева козина все още прикриваха седалището и очите му. Навсякъде другаде голата кожа бе придобила червеновиолетов цвят, осеяна с дълбоки рани. Тила го пръскаше с някаква течност, която побеляваше от допира с тялото.
Вонята на изгоряла козина и месо не позволяваше на Луис да се доближи.
Кзинтът го погледна.
— Отново мога да виждам, Луис.
— Радвам се да чуя това!
Наистина се бе разтревожил.
— Кукловодът е заредил аптечната с кзинтски военни медикаменти, много по-добри от гражданските. Не е било редно да има достъп до тях — гласът на Говорителя звучеше сърдито. Навярно бе заподозрял кукловода в даване на рушвети. И сигурно беше прав.
— Ще се обадя на Несус — каза Луис. Кзинтът вече бе покрит с бялата пяна от глава до пети и от него не се долавяше никаква миризма.
— Знам къде си — каза Луис на кукловода.
— Чудесно. И къде съм, Луис?
— Някъде зад нас. Веднага след като ми изчезна от полезрението, си се придвижил зад гърба ни. Тила и Говорителя не знаят това. Те не могат да разсъждават като кукловоди.
— Нима са очаквали един кукловод да им проправя път? Може би тогава е по-добре да продължават да мислят така. Каква всъщност е възможността да ми позволите да се върна при вас?
— Още е рано да говорим за това. Ще ти обясня защо те потърсих…
Луис разказа на кукловода за слънчогледите. Тъкмо започна да описва подробно как бе пострадал кзинтът, когато плоското лице на Несус падна под равнището на камерата на интеркома.
Той почака малко и след това го изключи. Беше уверен, че Несус няма да остане дълго в кататоническо състояние. Кукловодът проявяваше достатъчно разум, когато трябваше да се погрижи за живота си.
Оставаха още десет часа до изтичането на деня. Групата изчака преминаването им, скрита в окопа.