Последваха я, без много да се замислят. Луис изстина, когато изведнъж осъзна размерите на масата, надвиснала над главата му.
Цялата долна част на замъка се оказа ъгловата и осеяна с прозорци. Той явно нямаше как да бъде приземен. Кой го бе създал такъв? Всичко бе бетон и метал с асиметрична форма. Какво, тандж да го вземе, го държеше във въздуха? Луис усети присвиване в стомаха си, но отиде редом до Тила под реещата се в пространството маса с тежестта на средноголям пътнически звездолет.
Тила бе открила нещо чудесно: висящ плувен басейн с формата на вана, силно осветен. Стъклените му стени и дъното граничеха с мрака, с изключение на една от стените, гледаща към нещо като бар или хол, или кой знае какво. Трудно беше да се определи през две прозрачни повърхности.
Басейнът бе пресъхнал. На дъното му се виждаше един-единствен голям скелет, наподобяващ този на бандерснач.
— Големи домашни животни са имали — каза Луис.
— Това не е ли бандерснач от Джинкс? — обади се Тила. — Вуйчо ми беше ловец. Бе обзавел стаята си за показ на трофеи в скелета на бандерснач.
— Бандерсначи е имало на много светове. Слейвърите са ги отглеждали за храна. Не бих се учудил, ако тези животни са пръснати из цялата галактика. Защо обаче е трябвало стопаните на пръстеновия свят да ги докарват тук?
— За красота — побърза да отговори Тила.
— Ти шегуваш ли се?
Бандерсначът приличаше на кръстоска между гъсеничен трактор и Моби Дик.
„А защо пък не?“ — помисли си Луис. Защо да не се допусне, че създателите на този изкуствен свят бяха пребродили десет или сто звездни системи, за да открият с какво да го заселят. Предполагаше се, че са имали синтезни двигатели. Можеше да се предположи също така, че всички живи твари да пръстеновия свят са докарани от другаде. Слънчогледи, бандерсначи. Какво още?
„Нека забравим всичко това — продължи той хода на мислите си — и се насочим направо към ръба на пръстена, за да достигнем стената.“ Досега бяха изминали разстояние, шест пъти по-голямо от обиколката на Земята. Боже мой, колко неща имаше тук за откриване!
Извънземен живот. (Поне до момента — безобиден.)
Слънчогледи. (Говорещия с животни, обвит в гореща светлина и ревящ в интеркома).
Летящи градове. (Които падаха с катастрофални последици).
Бандерсначи. (Умни и опасни. И тук щяха да са същите).
А смъртта? Смъртта навсякъде си приличаше.
Отново обиколиха замъка, търсейки отвори. Прозорци имаше много и с най-разнообразни форми: правоъгълни, осмоъгълни, наподобяващи мехурчета и с дебели прозрачни плоскости на долната част. Всичките обаче бяха затворени. Откриха и стоянка за кацане на летателни апарати с формата на голяма врата, съчетана със средновековен подвижен мост. Както му беше редът, подвижният мост бе прибран и закриваше вратата. Видяха и двестафутова спиралообразна стълба, прикрепена към долната част на замъка. Долният й край висеше разкъсан във въздуха. На горния имаше заключена врата.
— По дяволите! Ей сега ще разбия един прозорец с велосипеда си! — каза Тила.
— Стой! — извика Луис, повярвал, че може и да го направи. — Говорителю, използвай дезинтегратора! Открий начин да влезем.
На светлината на големия прозорец кзинтът започна да се прицелва с изкопния инструмент.
Луис знаеше как функционира дезинтеграторът. Предметите, оказали се в обсега на неговия лъч, изведнъж придобиваха положителен заряд, достатъчно силен, за да ги разруши. Кукловодите бяха добавили към него втори успореден лъч, който да подтиска заряда на протоните. Луис не го бе използвал при изкопаването на окопа в слънчогледовото поле и се надяваше, че и сега това няма да е необходимо.
Можеше да се досети, обаче, че кзинтът щеше да го използва.
Върху повърхността на големия осмоъгълен прозорец две точки, разположени на няколко инча една от друга изведнъж получиха противоположни заряди.
Мълнията бе ослепителна. Очите на Луис се просълзиха от болка. Гръмотевицата, придружила светлината, проникна дори през защитното поле. В необичай-ната тишина, която последва изстрела, Луис усети как малки бодливи частици започнаха да покриват неговите ръце, шия и рамене. Не си отвори очите.
— Значи, все пак го изпробва!
— Много добре работи. Ще ни свърши работа.
— Честит рожден ден. Не насочвай пушката към татко, защото татко много ще се сърди.
— Не се занасяй, Луис.
Луис вече бе отворил очи и видя милиони малки стъклени частици върху себе си и велосипеда. Силовото поле навярно ги бе задържало, преди да им позволи да завалят върху хоризонталната повърхност.