— Прекарах тук цялата нощ в работа — рече Говорителя, оказал се вече зад екрана. — Много неща имам да ти разправям. Ела.
Луис насмалко щеше да се наведе, за да се промуши под пръстена. Спря го обаче една мисъл. Човекът с ястребовите черти, стоящ на трона в банкетната зала, никога нямаше да се наведе, дори и когато влиза в това светилище. Луис се запъти изправен към пръстена и го пресече, тъй като той представляваше холографско изображение.
Застана зад кзинта.
Екранът бе обграден от контролни табла. Всички копчета по него бяха големи, направени от масивно сребро и изобразяващи главите на животни. Върху самите табла имаше много сложни орнаменти. „За хубост ли са го направили така? — запита се Луис. — Или е признак на упадък!“
Екранът светеше, но не показваше никакво увеличение. На него бе това, което се виждаше от пръстеновия свят, наблюдаван от орбитата на засенчващите плоскости. Луис почувства, че гледката му е позната.
— Веднъж вече го фокусирах — каза кзинтът. — Я да видя дали си спомням добре… — докосна едно копче и увеличението бе постигнато така бързо, че Луис неволно ахна. — Искам да ти покажа стената на ръба. Така… — кзинтът натисна друго копче със свиреп вид и панорамата се отмести. Вече надничаха отвъд ръба на пръстеновия свят.
Някъде имаше монтирани телескопи, които им разкриваха тази гледка. Къде ли бяха поставени? Върху засенчващите плоскости?
Наблюдаваха високите хиляда мили планини, които продължаваха да се увеличават благодарение на фината настройка, използвана от кзинта. Луис се удиви колко рязко планините, които, ако се изключат размерите им, имаха съвсем обичаен вид, се срязваха като с нож от черната сянка на космоса.
След това забеляза нещо по върховете им.
Макар да наподобяваше само линия от сребристи точици, той разбра какво представлява то.
— Линеен ускорител ли е?
— Да — отвърна кзинтът. — При положение, че нямат пътни кабини, това е единственият възможен начин да се преодоляват разстоянията на пръстеновия свят. Сигурно е бил основната транспортна система тук.
— Разположен е обаче на хиляда мили височина. Асансьори видя ли?
— Открих асансьорни шахти по протежението на цялата стена. Виж там! — сребърната ивица вече се бе превърнала в линия, образувана от малки намотки, разположени далеч една от друга, накацали по планинските върхове. Едва видим тръбопровод започваше в близост до една от намотките, а другият му край се губеше някъде в долната част на атмосферата на пръстеновия свят.
— Електромагнитните намотки са разположени най-гъсто в близост до асансьорите. В останалите места са на милион мили една от друга — каза кзинтът. — Предполагам, че са били необходими само за стартиране, спиране и насочване. Един вагон може да се ускори, да се придвижи по ръба със скорост от 770 мили в секунда и да бъде спрян през другата поредица от намотки в близост до някоя асансьорна шахта. Значи, достатъчни са ти десет дни, за да достигнеш която и да е точка от пръстена.
— Съвсем нормално е. Необходими са цели два месеца, за да достигнеш Силвърайз, най-отдалечения от Земята човешки свят. И четири пъти повече време, за да пресечеш известното пространство от единия до другия край.
— Вярно е. А обитаемата част от пръстеновия свят е по-голяма от известното пространство.
„Хората са мислели с перспектива, когато са строили това нещо“ — рече си Луис.
— Забеляза ли някаква активност? — попита той. — Някой да е използвал линейния ускорител?
— Въпросът ти е безсмислен. Нека ти покажа още нещо.
Панорамата се отмести встрани и сетне бавно се увеличи. Беше нощ. Тъмни облаци покриваха тъмната земя, а после…
— Това са светлините на град — каза Луис. Гледката бе съвсем неочаквана. — Значи, не всичко е мъртво. Ще можем да получим помощ.
— Не мисля като теб. Май трудно ще я открием.
— Тандж да го вземе!
Замъкът, техният собствен замък, спокойно плуваше над море от светлина. Светещи прозорци, неонови отблясъци, потоци от движещи се лъчи, навярно образувани от транспортни средства… плаващи сгради със странни форми… красота!
— Записи, тандж да го вземе! Гледаме стари записи, а аз си мислех, че всичко е истинско!
В един чудесен миг изглеждаше, че усилията им са приключили щастливо. Осветени и гъмжащи от живот градове, разположени на картата… Оказа се, че образите са много стари, древни дори.