— През нощта и аз си помислих същото. Започнах да подозирам истината, едва след като не успях да открия никъде метеоритната бразда, направена от „Лъжецът“ при кацането му.
Луис, безмълвен, потупа кзинта по розовеещото рамо. По-високо не можа да стигне.
Кзинтът сякаш не забеляза жеста му.
— След като открих замъка, останалото беше по-лесно. Виж! — той бързо премести кадъра и образът на тъмната земя изчезна. Оказаха се над водите на черен океан.
— Схващаш ли? Пътят ни към стената е препречен от един от най-големите солени океани. Няколко пъти по-голям от тези на Кзин или на Земята. Само заливът му е колкото най-големия ни океан.
— Не можем ли да го пресечем?
— Може и да успеем. Но може и да се забавим още повече — кзинтът се пресегна към едно от копчетата.
— Задръж малко! Искам да огледам тези острови по-внимателно.
— Защо, Луис? С храна ли мислиш да се снабдяваме оттам?
— Не… Виж как образуват архипелази, с дълбока вода помежду им. Погледни ей този. А сега погледни картата.
— Не те разбирам.
— Сравни архипелага в залива с това, което виждаш на картата зад себе си. Континентите са малко изкривени от конусообразната проекция… Сега забелязваш ли? Десет свята и десет съзвездия от острови. Не са в мащаб едно към едно, но се обзалагам, че този е голям колкото Австралия. Континентът на глобуса пък не изглежда по-голям от Евразия.
— Що за странности, Луис? Това да не би да е проява на човешкото чувство за хумор?
— Не, не. Освен ако…
— Какво?
— Не бях се замислял за това. Първото поколение е трябвало да се лиши от собствените си светове, но е пожелало да запази нещо от онова, което е изоставило. След три поколения тази начин на мислене вече е изглеждал смешен. Винаги се получава така.
Когато Говорителя се убеди, че Луис е свършил, попита не без известна насмешка:
— Вие, хората, смятате ли, че разбирате кзинтите?
Луис се усмихна и поклати глава.
— Добре — каза Говорителя и смени темата. — През нощта отделих известно време за оглеждането на най-близкия космодрум.
Стояха до миниатюрния пръстенов свят и през правоъгълно прозорче надничаха в миналото.
Това минало бе изпълнено с блестящи постижения. Говорителя бе фокусирал екрана върху космодрума, издаден като широк перваз на ръба на стената. Наблюдаваха как някакъв гигантски цилиндър с плоски краища, излъчващ светлина от повече от хиляда прозорци, бе приземен и прибран като в люлка с помощта на електромагнитното поле. Тези полета имаха пастелни сияния, вероятно за да могат да улесняват визуално опе-раторите на контролния пулт.
— Лентата не е съвсем наред — каза Говорителя. — През нощта я гледах няколко пъти. Оставаш с впечатлението, че пътниците влизат направо в самата стена, сякаш използват нещо подобно на осмоза.
— Да — Луис се чувстваше доста потиснат. Космодрумът бе на огромно разстояние от тях. Това, което вече бяха пропътували, му се видя незначително в сравнение с него.
— Наблюдавах излитането на един кораб. Не използваха линейния ускорител. Явно го правят само при кацания, за изравняване на скоростта на кораба с тази на космодрума. За излитане просто изтикват кораба в космоса.
— Точно така е, както предположи тревопасният, Луис. Помниш ли какво каза? Този свят се движи достатъчно бързо, за да придаде на един кораб необходимата скорост. Ей, слушаш ли ме?
— Извинявай, мислех, че ще се наложи да пропътуваме допълнително седемстотин хиляди мили.
— Можем да направим опит да използваме линейния ускорител на ръба на стената.
— Не ми се вярва да успеем. По всяка вероятност, той не работи. Цивилизацията има тенденция към експанзия, особено ако разполага с транспортна система за целта. А даже да успеем да го накараме да заработи, не се движим в посока към никаква асансьорна шахта.
— Прав си — отвърна кзинтът. — Търсих такава.
Корабът в правоъгълния екран бе кацнал. Летящи камиони свързваха основната му врата с ръкав. Ръкавът се напълни с пътници.
— И какво, ще изменим ли посоката си?
— Не трябва. Космодрумът продължава да е най-добрата възможност за нас.
— Нима?
— Да, тандж да го вземе! Колкото и голям да е, пръстеновият свят е колонизиран. А в един колонизиран свят цивилизацията винаги има за център космодрумите. Това следва от предпоставката, че корабите се завръщат от света на метрополията, носейки новини и технически нововъведения. Нали стигнахме до извода, че обитателите на пръстеновия свят са напуснали родната си планета?