Тила и Говорителя не му обръщаха внимание. Бяха коленичили до прозореца и гледаха надолу. Луис се присъедини към тях.
— Продължават да се събират — каза тя.
Това беше вярно. Луис реши, че поне хиляда души са вперили погледи в него. Бяха престанали да пеят.
— Не могат да знаят, че сме тук — каза той.
— Може би боготворят сградата — обади се Говорителя.
— И така да е, едва ли изразяват чувствата си всеки ден. Площадът е твърде далеч от нивите им.
— Може би днешният ден е специален, празничен?
— Възможно е през нощта да се е случило нещо — предположи Тила. — Не е изключено идването ни да не е останало незабелязано. А вероятно е също да са дошли да видят това.
— Откъде пада тази връв? — попита Говорителя.
— Когато се събудих, вече падаше. Може би я приемат за някакъв нов вид сняг или дъжд. Миля след миля, тя продължава да пада. Защо мислиш, че го прави точно тук?
Луис се опита да си представи дължината на нишката, свързваща засенчващите плоскости — шест милиона мили. Очевидно, бе започнала да пада заедно с „Лъжецът“ върху пръстеновия свят, следвайки посоката на кораба. Нищо чудно, че отново се бяха срещнали с нея. Сега не бе настроен обаче да разсъждава надълго по въпроса.
— Навярно е съвпадение — каза той.
— Така или иначе, пада поне от една нощ. А туземците май и без това боготворят замъка, защото той плува във въздуха.
— Нека размислим — каза бавно кзинтът. — Ако днес строителите на пръстеновия свят се явят на тълпата, слизайки бавно от летящия замък, това би следвало да се приеме от нея като нещо редно, а не изненадващо. Луис, ще се представяме ли за богове?
Луис понечи да отговори, но не успя. Трябваше усилие, за да сдържи смеха си. Може би щеше да го постигне но Говорителя вече бе започнал да разказва плановете си на Тила.
— Луис изказа мисълта, че може би ще се представим по-добре пред туземците, ако ги излъжем, че сме строителите на пръстена. Вие с него щяхте да играете ролята на младши божества, а Нуес — на пленен демон. Нищо, и без тревопасния ще се оправим. Аз пък трябваше да се преструвам на нещо повече от строител, на бог на войната…
Тила започна да се смее, а Луис я последва.
Висок над осем фута, с нечовешки широки плещи и бедра, огромен и острозъб, кзинтът не можеше да не изглежда страшен дори и с опърлена козина. Опашката му, подобна на тази на плъх, внушаваше най-малкото уважение. Сега обаче и кожата на цялото му тяло бе придобила същия цвят — яркорозов, нашарен с виолетови жилки. След като главата му се бе лишила от козина, ушите наподобяваха смешни розови чадърчета. Остатъците от оранжева козина около очите приличаха на палячовска маска. Новата козина никнеше най-бързо на седалището му.
Поради факта, че да се присмиваш на кзинт бе опасно, цялата работа ставаше още по-забавна. Луис, присвил се от смях, вече го правеше мълчаливо, тъй като не можеше да си поеме дъх. Опита се да седне върху нещо, което приличаше на стол.
Една грамадна, нечовешка ръка го хвана за рамото и го повдигна високо. Все още опиянен от хилене, Луис срещна погледа на кзинта при еднакво равнище на очите им.
— Луис, наистина, би следвало да ми обясниш своето поведение.
— Бог на войната, казваш — изрече той с мъка и продължи да се смее.
Тила му правеше компания с подхълцания.
Кзинтът го свали на земята и изчака пристъпът да мине.
— Просто сега нямаш достатъчно внушителен вид, за да играеш ролята на бог — каза Луис след няколко минути. — Би трябвало първо да ти израсте козина.
— Ако разкъсам няколко души на парчета, може би ще започнат да ме уважават.
— Ще те уважават от разстояние и ще се крият, а от това нямаме полза. Трябва да изчакаме да ти поникне козина. А даже и след това ще разчитаме и на таспа на Несус.
— Кукловодът не влиза в сметките ни.
— Но…
— Казах ти, че не влиза в сметките ни. Решавайте сега как да се свържем с туземците.
— Най-добре е ти да останеш тук и да видиш какво още можеш да научиш от картата. А Тила и аз… — Луис изведнъж се сети, че Тила не бе разглеждала картата.
— На какво прилича?
— Мисля, че е редно и ти да останеш тук и да помолиш Говорителя да ти обясни. Двамата дръжте връзка с мен чрез комуникационния диск, за да помогнете, ако се окажа в трудна ситуация. Говорителю, искам да ми услужиш с лазерното си фенерче.
Кзинтът изрази недоволство от молбата, но все пак даде фенерчето. В края на краищата, имаше си и дезинтегратор.
Още когато се намираше на хиляда фута над тълпата, чу как почтителното й мълчание отстъпи на възгласи на изненада. Разбра, че вече са го забелязали и наблюдават лъскавата люспа, излязла от прозореца на замъка. Снижи се.