Ръката му бе готова да задейства защитната бариера.
От този отговор свещеникът се смути още повече.
— Защо тогава си обезкосмен само наполовина? Как си се научил да летиш? Откраднал ли си някакви тайни от Небесата? Каква работа имаш тук? Да не би да си дошъл да отнемеш моето паство?
Очевидно, съществен за него беше последният въпрос.
— Тръгнали сме към края на света. Искаме само информация.
— Отговорите, които очакваш, са в Небесата.
— Не се шегувай с мен — начумери се Луис.
— Но ти дойде направо оттам! Нали те видях?
— За замъка ти е думата, всъщност. Разгледахме го, но не научихме много. Не разбрахме дали Строителите са били наистина обезкосмени.
— Нерядко съм мислел, че са се бръснели. Гладкостта на твоето лице обаче изглежда естествена.
— Обезкосмявам го — каза Луис и се огледа. Наоколо му имаше море от смирени златисти лица. — Тези в какво вярват? Май не споделят твоите съмнения?
— Те наблюдават как разговаряме като равни на езика на Строителите. Ако нямаш нищо против, бих предпочел да продължим на този език — жрецът се държеше повече заговорнически, отколкото враждебно.
— Това засилва ли уважението, което изпитват към теб?
— Струва ми се, че да.
Той явно се боеше да не му отнемат паството. Всъщност, всеки свещеник щеше да изпитва това чувство, ако неговият бог се явеше с подобни намерения.
— Те сега разбират ли ни?
— Може би една от десет думи.
Луис изпита съжаление, че превеждащият диск работи толкова добре. Не можеше да определи дали жрецът използва езика, който се говореше в Зигнамукликлик. Ако успееше да схване доколко са се раздалечили двата езика след прекъсването на комуникациите, навярно щеше да е в състояние да определи времето на разрухата на тукашната цивилизация.
— Какво знаеш за замъка, който наричаш „Небесата“?
— В легендите се говори за Зрилир — отвърна свещеникът — и за това как той е управлявал всички поднебесни земи. На този пиедестал е стояла статуята на Зрилир в естествен ръст. Земята ни е снабдявала Небесата с вкусни храни, чиито имена бих могъл да произнеса, тъй като ги знам наизуст, но които отдавна вече не виреят. Искаш ли?
— Не, благодаря. И какво се е случило?
В гласа на събеседника му се прокрадна напевност. Навярно бе чувал и разказвал тази история много пъти.
— Небесата са били изградени от Строителите едновременно с нашия свят и с Дъгата. Който управлява Небесата, управлява едновременно и земята от единия до другия й край. Зрилир управлявал дълго време, стреляйки със слънчев огън от Небесата, когато бил недоволен. След това някои започнали да подозират, че той повече не разполага с такъв огън. Народът престанал да му се подчинява и да му изпраща храна. После съборили статуята му. В отговор на това, ангелите на Зрилир започнали да хвърлят камъни от височината, но това само разсмяло хората. Настъпил ден, когато народът се опитал да щурмува Небесата, като се изкачи по витата стълба. Зрилир обаче я съборил. След това ангелите му напуснали Небесата с летящи колесници.
— Сетне — продължи жрецът — хората изпитали съжаление за това, че Зрилир ги напуснал. Небето оттогава останало винаги мрачно, а реколтата слаба. Често сме се молели Зрилир да се завърне…
— Имаш ли представа доколко точна е тази легенда?
— Отричах истинността й до тази сутрин, когато ти се спусна от Небесата. Чувствам се много неловко, Строителю. Може би Зрилир е решил да си дойде и е изпратил първо незаконния си син да му разчисти пътя от фалшиви пророци.
— Ако си обръсна и главата, това ще помогне ли?
— Не. Задай още въпроси, ако имаш.
— Какво можеш да кажеш за разрухата на цивилизацията на пръстеновия свят?
— Нима цивилизацията ще бъде разрушена?
Луис въздъхна и реши да огледа олтара.
Той заемаше центъра на пиедестала, върху който стояха. Бе направен от тъмно дърво. Плоската му правоъгълна повърхност представляваше дърворезба, изобразяваща хълмове, реки и едно езеро. Двата и края бяха повдигнати нагоре. Другите две страни, по-късите, бяха свързани със златна параболоидна дъга. Всъщност, дъгата бе само позлатена. От връхната й част обаче висеше, закачена на конец, малка топка от масивно полирано злато.
— Нима цивилизацията наистина е застрашена? Толкова много неща се случиха. Ти дойде и едновременно започна да пада слънчевият конец. Нали е тъй? Нима и слънцето ще падне върху нас?
— Много се съмнявам. Думата ти май е за кабела, който пада от сутринта.
— Да. От нашата религия знаем, че Слънцето е закачено за Дъгата с много здрав конец. Наистина е такъв. Едно момиче се опита да завърже възел от него и той й сряза пръстите.