— Нищо няма да падне — успокои го Луис. „Няма да паднат и засенчващите плоскости — каза си наум. — Даже и да се прережат всички свързващи ги конци, плоскостите няма да се стоварят върху пръстеновия свят.“ Невъзможно бе Строителите да не им бяха осигурили устойчива орбита във вътрешността на пръстена.
Без особена надежда зададе нов въпрос.
— Известно ли ти е как действа транспортната система по ръба?
Веднага усети, че нещо не е наред. Какво беше то?
— Би ли повторил думите си, ако обичаш? — каза жрецът.
Луис ги повтори.
— Не — рече другият. — Говорещият ти предмет първия път спомена нещо различно. Нещо непозволено.
— Интересно — промърмори Луис и се вслуша в диска.
— Каза, че използваш непозволена дължина на вълната в нарушение на… не разбрах останалото. Най-добре е да прекратим нашия разговор, защото ти събуди древни и злокобни сили…
Дискът продължаваше да превежда:
— …използвате непозволена дължина на вълната в нарушение на правило номер дванадесет. Смущавате поддържащите системи. Спрете предаването.
Следващите думи на жреца не бяха преведени. Дискът изведнъж се нагорещи до червено в ръката на Луис и той веднага го запокити колкото се може по-далеч от себе си. Бе нажежен вече до бяло и светеше ярко, когато падна върху земята и, доколкото той успя да види, не засегна никого. Едва сега усети болка и се просълзи от нея.
Видя как жрецът му се кланя, официално и достолепно.
Поклони се и той, също с безизразно лице. Тъй като през цялото време не бе слязъл от велосипеда си, бързо се понесе към Небесата.
Когато реши, че вече никой не може да види лицето му, изрева от болка и използва дума, която веднъж бе чул на Вундерланд от човек, изтървал на пода съд от хилядогодишен стойбенски кристал.
Глава осемнадесета
ОКОТО НА БУРЯТА
След като напуснаха Небесата, велосипедите се понесоха в посока към пристана. Летяха под стоманено-сивия похлупак, който в тези места служеше за небе. При срещата със слънчогледите им бе спасил живота, но сега действаше подтискащо.
Луис докосна три бутона на таблото, за да стабилизира височината на полета. Трябваше да внимава много, защото дясната му ръка бе почти напълно изтръпнала от медикаментите и от изгарянията по върховете на пръстите. Разглеждаше я с мисълта, че би могло да бъде и по-лошо.
На таблото се появи кзинтът.
— Луис, като че ли не искаш да се качим над облаците?
— Можем да пропуснем нещо важно. Отгоре няма да виждаме повърхността.
— Нали имаме карти?
— Ще разберем ли от тях къде има други слънчогледови полета?
— Прав си — каза кзинтът и изключи интеркома.
Говорителя и Тила не си бяха губили времето, докато Луис, някъде далеч под тях, бе беседвал с един бръснат свещеник. Бяха направили контурни карти на пътя им към стената, обозначавайки и градовете.
Тъкмо тогава нещо бе решило, че използват непозволена честота. За кого беше запазена тя, с каква цел и откога? Защо никой не бе протестирал до този момент? Луис реши, че това ще е някаква изоставена машина, нещо подобно на унищожителя на метеорити, който бе стрелял по „Лъжецът“. Вероятно обаче, за разлика от него, се включваше само от време на време. Дискът на кзинта също се бе нажежил до червено и залепнал на ръката му. Щяха да минат дни, преди да може отново да я използва, дори и с помощта на вълшебните военни медикаменти. Бе засегната мускулната му тъкан.
От картите сигурно щеше да има полза. Вероятно цивилизацията би се възродила първо в големите градове. При преминаването си над тях, малката флотилия щеше да търси светлини и следи от дим. Позивното копче на Несус светеше на таблото поне от два часа. Луис реши да се отзове на повикването.
По движенията на рошавата грива на кукловода разбра, че дишането му е равномерно. Зачуди се дали не е решил пак да изпадне в кататонично състояние. Несус обаче надигна триъгълна глава и пропя:
— Здравей, Луис! Какво ново има?
— Открихме плаваща сграда с карти — отвърна той. След това му разказа за замъка, за помещението с картите, за екрана и глобусите, за свещеника и приказките му. Отговори на доста въпроси и по едно време се сети да зададе един.
— Я ми кажи дали твоят преводач работи.
— Не, Луис. Преди малко уредът се нажежи до бяло пред очите ми и много ме уплаши. Ако бях набрал смелост, щях да премина в кататонично състояние.
— Е, и другите станаха на нищо. Дискът на Тила прогори калъфа си и дамгоса велосипеда. Говорителя и аз си поопарихме ръцете. Знаеш ли, че май ще трябва да научим езика на пръстеновия свят?