— За жалост бъркате. Вие ме пронизвате, но и аз мога да ви пронижа.
Доменико усети пареща болка във врата си. Погледна надолу. Лукреция Борджия достигаше до оргазъм, очите й бяха огромни, слабините й се блъскаха в неговите. Той изстена и се опита да се отдръпне от нея, но беше напълно лишен от сили. Не можеше да помръдне. Лицето на Лукреция беше застинало от екстаза, а очите й бяха здраво стиснати. Тя изви гръб и застина, потрепери и отвори очи.
Отблъсна Доменико и той падна на дивана като кукла. Опита да помръдне, но не успя. А болката… болката беше неописуема. Тя се разпростря от врата до гърдите му. Не можеше да диша. Тогава почувства как от устата му изригва течност. Червена пяна, която покри лицето му, стигна до очите и го заслепи. Той се опита да вдигне ръка, но не успя да помръдне дори пръст. Стомахът му отново се надигна и той избълва още кръв с частично смлени парчета свинско, пилешко и захаросани плодове.
Лукреция се беше надвесила над него. Избърса кръвта и повърнатото от лицето му, за да може да я вижда, и вдигна единия си пръст. На него имаше голям пръстен с едър кръгъл смарагд. Камъкът беше вдигнат и в отвора под него Доменико успя да различи малък метален шип, покрит с нещо червено.
Лукреция се усмихна сладко и се обърна, а Доменико Гонзага, най-малкият син на Франческо II, маркиз на Мантуа, потрепери за последно и умря.
1.
Степни, събота, 4 юни, 2:16 сутринта
Още беше много влажно. И горещо като в бомбайска нощ, помисли си Амал Керим, докато минаваше през строителната площадка. Земята беше спечена. Не беше валяло от седмици. По-голямата част от Англия се беше пържила на жегата в продължение на тринайсет дни и този следобед термометърът беше наближил 38 градуса. Беше почти достатъчно горещо, за да затвори профсъюзът строежа.
Керим остави якето си в строителния фургон, но дори по риза с къси ръкави се потеше обилно. Беше много тъмно, но очите му се бяха приспособили и той различаваше формите на тежките инсталации и купчините пръст по цялата площадка. Вдиша дълбоко горещия въздух и се огледа. Стоеше до изкоп, широк трийсетина метра и може би десет дълбок, а калните му стени бяха подпрени със стоманени греди. Дървени талпи покриваха на кръст дупката, опрени на скелета и щедро покрити с изсъхнала кал и бетон. Около изкопаните основи имаше строителни машини: мощен багер, булдозер и два огромни камиона с двуметрови гуми, покрити с кал. Керим едва различаваше сребристия надпис на единия от камионите — логото на строителната компания „Бриджпорт Кънстръкшън“. Запали цигара и хвърли клечката.
Зад гърба му се чу звук. Той се завъртя и насочи фенерчето си към черния изкоп. Каза си, че е твърде нервен. Направи няколко крачки по една от талпите и дръпна дълбоко от цигарата. Застана неподвижно и започна да проучва мрака под себе си с лъча на фенерчето. В малка вдлъбнатина в изкопа беше просната сива мушама. Той знаеше, че под нея лежи древен скелет.
Когато вчера следобед колегите му откриха костите, той беше в другия край на строителната площадка, но бързо узна за находката. Изтича дотам и видя управителя на площадката Том Кетъридж и един от архитектите, Тим Мидълтън, наведени над останките. Архитектът правеше снимки с мобилния си телефон, а Кетъридж изглеждаше дълбоко разстроен от откритието. През последните седмици той беше подложен на голямо напрежение, защото строежът беше доста изостанал от сроковете. Последното, което им трябваше, беше бюрократично разтакаване заради открити човешки останки.
Керим слезе от талпата, хвърли цигарата на втвърдената кал и я стъпка. След това започна бавно да се спуска по наклона към останките. Внимателно отмести мушамата и освети скелета. Останките изглежда бяха на висок мъж. Предната част на черепа беше строшена над окото и пукнатина се спускаше оттам към слепоочието. Костите бяха почти черни и изглеждаха ужасно стари. Около скелета не се виждаше нищо, само няколко парчета паднала кал и големи късове гранит.
Керим се върна в мислите си към вчерашния следобед. Тогава избухна караница какво да правят с костите. Кетъридж искаше да ги махнат веднага и да се правят, че нищо не е намирано, но някои от строителните работници възразиха. Тогава двамата обърнаха скелета и всички видяха пръстена. Беше златен, с плоска кръгла горна част, направена от зелен камък, може би смарагд.
Повече спорове нямаше. Районът беше покрит с видеокамери, но Кетъридж поиска и един доброволец да охранява площадката през нощта. Керим се зарадва на възможността за двойна надница.