И като чух това, аз не го молих, опасявах се да не го разсърдя, а и да си хабя думите напразно.
Призори си тръгнах на кон, съпроводена от петима капитани фунг. Когато прекосихме пазара, срещнах тези, които бяха останали живи от абати, откарвани на стада като животни. Между тях бе и принц Джошуа, моят чичо, когото един войник водеше с въже на врата, докато друг го пришпорваше отзад, защото Джошуа знаеше, че отива към смъртта си. Той ме видя и се хвърли на земята, като хленчеше да го спася. Казах му, че не мога, и истината е, че въпреки причинените ми от него злини, пак бих го спасила, ако можех. Отговорих му:
— Молете се, о Джошуа, на онзи, който има власт в Мур днес, защото аз нямам вече никаква. Вие си изковахте съдбата и трябва да вървите по пътя, който си избрахте сам.
— По какъв път вървите вие, качена на кон от равнините, Македа? Ох! Какъв смисъл има да ви питам? Вие отивате да търсите онзи проклет неверник, когото бих сякъл парче по парче, както бих желал да бях убил и вас.
И като ме наричаше с гнусни прозвища, Джошуа се хвърли към мен, като че да ме удари и смъкне долу, обаче този, който държеше въжето около врата му, го дръпна рязко назад, така че той падна и аз не видях повече лицето му.
Ох, колко тъжно и тежко бе това преминаване през големия площад, където стотиците пленници абати — мъже, жени и деца — със сълзи на очи викаха към мен да ги предпазя от смърт или робство. Отговорих им:
— Прощавам ви вашите грехове към мен и храбрите чуждестранни хора, които се сражаваха за вас, но потърсете в сърцата си, о абати, и кажете, дали можете сами да си простите? Ако бяхте послушали мен и тези, които призовах да ви помогнат, можехме да отблъснем фунг и да останете свободни завинаги. Но вие се показахте страхливци, не пожелахте да се научите да боравите с оръжия като мъже, даже не охранявахте планинските стени, а рано или късно народ, който не е готов да се сражава, претърпява поражение и става роб на тези, които са смели.
А сега, мой Оливър, нямам какво повече да пиша, освен че се радвам за преживените изпитания и за спечелената от тях радост, която ми принадлежи днес. Все още аз, Македа, не съм пожелала отново да царувам в Мур, понеже съм намерила друг трон.