— Никога не съм обичала особено миризмата на люляк — признах. — Винаги съм се чудила защо и ми се струва, че сега вече знам отговора.
— Така ли? — извърна се докторът към мен. Зад стъклата на очилата очите му се изпълниха с любопитство. — И защо?
Разказах му за сцената, която бях описала.
— А — рече той, — това е основателна причина. Миризмите действат като силен стимулант на паметта.
— Знам. — Само един полъх на тютюн за лула бе достатъчен, за да ме върне в детството ми, в малкия кабинет на дядо ми, където седяхме, ядяхме бисквити и водехме това, което тогава ми се струваше като много зрели разговори. Точно в този кабинет за пръв път ми бе разказал за малкия камък с дупка в средата и как щял да ме защитава, ако някога успея да намеря такъв.
Доктор Уиър попита:
— Какво става с войника в книгата ти?
— Все още не знам. Явно обаче не се е върнал, защото три години след заминаването му от Слейнс, София се връща обратно в Къркубри и се омъжва за моя прадядо.
Той сви рамене.
— Е, живели са в опасни времена. Най-вероятно е бил убит на континента.
— Не смятате ли, че може да е загинал през 1708? При опита за десант?
— Мисля, че никой не е умрял тогава. — Намръщи се леко, докато се опитваше да си спомни. — Трябва да прегледам книгите си, но не мисля, че някой е умрял.
— О! — Знаех, че такава романтична развръзка ще е добре дошла за романа ми.
Докторът приключи с работата си и се изправи. На кръглото му лице бе изписан интерес.
— Сега ела вътре, пийни чаша чай и ми кажи какво искаш да разбереш за Даниел Дефо.
Елси Уиър имаше много категорично мнение за човека, написал такива произведения на класиката като „Робинзон Крузо“ и „Мол Фландърс“.
— Не е бил човек, а отвратителна дребна невестулка — обяви тя.
Докторът си взе бисквита от чинията, която държеше тя, и въздъхна:
— Елси.
— Точно такъв е бил, Дъглас. Ти сам си го казвал.
— Е, да.
Докторът се отпусна обратно в стола си и грижливо постави бисквитата в чинийката. Този следобед завесите в другия край на дневната бяха дръпнати и заедно със светлината в стаята влизаше и успокоителна топлина, която обгърна раменете ми, докато на свой ред си избирах бисквита. Бях седнала на обичайното си вече място до дългата редица остъклени шкафове с книги.
— Даниел Дефо — отсъди доктор Уиър — е правел онова, което е смятал за правилно. Точно това мотивира повечето шпиони.
Елси зае мястото си до мен, неубедена от довода на съпруга си.
— Правел е онова, което е смятал, че ще му спаси кожата и ще му напълни джобовете.
Очите на доктора весело проблеснаха; явно упоритата решимост на жена му да ненавижда Дефо му се струваше много забавна. На мен ми обясни:
— Тя дори не е чела книгите му и няма и намерение да ги прочете.
— Не, нямам такова намерение — отсече твърдо Елси.
— Въпреки че Дефо е мъртъв от триста години и не може да се обогати от авторските възнаграждения — усмихна се докторът. — Дефо — започна да ми обяснява той — е бил твърд поддръжник на крал Уилям и не е бил никакъв приятел на якобитите. Само че в началото на царуването на кралица Ана направил грешката да публикува един сатиричен памфлет, който никак й не допаднал, така че бил арестуван. Освен че бил затворен, по онова време бил и фалирал, затова, когато министър Робърт Харли от управляващото правителство му предложил алтернатива на затвора и позорния стълб, я сграбчил с две ръце. А Харли, разбира се, е бил шеф на шпионите на кралицата.
Това име ми бе познато от собствените ми проучвания.
— Харли — продължи доктор Уиър — бързо видял предимствата да разполага с човек като Дефо за пропагандните си цели. Като писател Дефо разполагал с идеални възможности да върши и други услуги на правителството. Точно преди Обединението Харли го изпратил в Единбург, за да работи тайно за каузата и да дискредитира нейните противници. Като част от прикритието си Дефо пуснал слух, че пише книга за Обединението и му трябва помощ за проучването — нещо не много различно от това, което правите сега вие тук, в Крудън Бей.
И също като мен, и Дефо бе установил, че хората общо взето са доволни да седнат и да разкажат на писателя какво знаят.
— Не мислели, че е шпионин — обясняваше доктор Уиър. — Но всичко, което му казвали, стигало до Харли в Лондон. А Дефо го бивало да научава разни неща, да наблюдава хората и да ги манипулира. Няма съмнение, че е имал пръст Обединението да мине в парламента.