— Мили Боже, само погледни — изохка Стюарт.
Глезенът ми бе ужасно подут. Все пак сега, когато бях спряла да куцукам напред-назад, болката се бе превърнала в едно далеч по-поносимо, постоянно пулсиране.
Стюарт се намръщи.
— Сигурна ли си, че не искаш да те види някой лекар?
— Утре ще го покажа на доктор Уиър — обещах. — Но повярвай ми, ако изобщо му има нещо, то е само навяхване — нищо, което да не може да се оправи с почивка и няколко аспирина.
Загриженото му изражение, реших аз, не се дължеше само на това, че не мога да отида на лекар. По-вероятно имаше нещо общо с факта, че бе тръгнал насам с намерението да ми дойде на гости и да се опита да ме съблазни. Дори и Стюарт обаче бе прекалено галантен, за да се опита да свали жена, която току-що е претърпяла злополука.
Той ми донесе аспирин и вода, нагласи ме в стола с телефона подръка, а после се усмихна с увереността на военачалник, който е загубил днешната битка, но очаква победа следващия път.
— Тогава си почивай — усмихна ми се. — Ще се видим утре.
Наистина възнамерявах да си почина хубаво, честна дума.
След като Стюарт си тръгна, се облегнах назад на стола и се опитах да затворя очи, но после вятърът се блъсна в прозорците, разлюля стъклата и зави ниско около къщурката, докато воят му се превърна в тих шепот от човешки гласове и един от тях ме предупреди:
— Мигът ще изчезне.
И така разбрах, че няма да почивам. Трудно бе да стана и да се завлека до работната маса, но още по-трудно щеше да бъде да седя и да не правя нищо, докато героите ми ме зоват.
И достигнала до този етап от историята, знаех, че не съм единствената, която трябва да се справи с болката.
XI
Кирсти постави купичката със супа пред София.
— Трябва да ядете.
София не бе успяла да погълне нищичко на закуска и се радваше, че графинята и синът й бяха заминали за Дънотар и не я бяха видели как изглеждаше тази сутрин — бледа като болник.
София знаеше на какво се дължи това неразположение. Отначало не беше сигурна, но сега вече бе дошъл август, от женитбата й с Морай бяха изминали почти три месеца и не можеше да има друга причина за неразположението, което я нападаше всяка сутрин и я приковаваше към леглото. Добре си спомняше, че сестра й Ана се чувстваше по същия начин, когато детето бе започнало да расте в утробата й.
Кирсти също знаеше. Хладната й ръка погали челото й.
— Няма да ви е толкова зле през цялото време. Ще отмине.
София не смееше да вдигне очи, защото не можеше да понесе съчувствието в очите на Кирсти. Извърна глава настрана.
— Какво ще правя?
— Не можете ли да кажете на Нейна Светлост?
— Обещах, че няма.
— Още няколко месеца — сухо напомни Кирсти, — и може да се окаже трудно да удържите на това обещание.
— След няколко месеца може да не ми се наложи да го правя. — Сигурно не оставаше чак толкова време преди идването на краля, а с него и на Морай, и тогава нямаше да трябва повече да крият, че са се свързали.
Кирсти разбра какво има предвид и кимна.
— Да се надяваме, че сте права. — Хладната й длан отново погали челото на София и движена от ненадеен импулс, тя каза:
— Ще попитам сестра си дали знае някакви отвари, които да ви помогнат дотогава.
Ръката на София се плъзна със закрилническо движение по все още плоския й корем.
— Отвари? — Припомни си агонията на Ана и онази зла ухилена жена с нейните бутилки. — Не мога да пия никакви лекарства. Няма да навредя на детето си. — Неговата рожба, сгря сърцето й тази мисъл, детето, заченато от любовта им. Част от него вътре в нея.
— Бебето ви няма да пострада — обеща Кирсти и продължи усмихната: — Сестра ми е минавала по тоя път, а всичките й деца се появиха на бял свят крещящи и пълни с живот. Тя ще знае какво да направите. Ще ви помогне.
„Само че тази помощ не може да дойде достатъчно скоро“ — отчая се София, когато новият пристъп на гадене я улови безпомощна в хватката си и я накара да затвори очи и да зарови лице във възглавницата.
Кирсти се изправи.
— Ще пратя някого да види дали ще може да дойде, преди да се върне Нейна Светлост.
Сестрата на Кирсти се появи още преди падането на нощта. Разбиращите й очи и нежните й движения успокояваха София. Тя й донесе изсушени билки, увити в парче плат, и й каза да ги изсипе в чая си.
— Това ще облекчи гаденето, така че отново ще се почувствате като човек и ще можете да хапнете нещо.