Събуди я Кирсти, която нежно разтърсваше ръката й.
— София, трябва да станете.
София застави натежалите си клепки да се повдигнат.
— Кое време е?
— След пладне. Имате посетител.
София с усилие се изправи на стола, забелязала настойчивостта в тона на Кирсти.
— Кой?
— Негова Милост херцогът на Хамилтън. Изминал е целия път от Единбург дотук с карета.
Сънена и все още неспособна да мисли трезво, София предположи:
— Но той сигурно е дошъл да види графинята и графа, а не мен.
— Да, така е и Рори вече тръгна към Дънотар, за да ги доведе вкъщи. Но докато пристигнат, вие сте единствената в този дом, чието положение й позволява да го приеме. Хайде, ще ви помогна да се приготвите.
София припряно се облече и хвърли неуверен поглед към огледалото. Лицето й все още беше бледо от пристъпите на гадене и дори в собствените й очи нервността й бе повече от очевидна.
Не изпитваше никакво желание да се срещне с херцога на Хамилтън насаме. „Той знае прекалено много — беше я предупредил Джон, — но все пак е наясно, че не всичко му е известно, и се боя, че това неведение може да го тласне към ново предателство.“
Стига да беше тук, графинята щеше да забележи всеки опит, който херцогът можеше да направи, за да извлече някое предимство за себе си. Нямаше да се остави да я подведат неволно да разкрие подробности, които биха могли да осуетят плановете на краля или да навредят на тези, които му служеха. Всъщност, ако беше тук, лейди Ан щеше да манипулира херцога по-успешно, отколкото той би успял да манипулира нея.
Графинята обаче я нямаше и София знаеше, че този следобед трябва да напрегне ума си така, както никога досега. Прекалено много беше заложено на карта, и то не само заради краля и неговите поддръжници.
Не за живота и бъдещето на краля си мислеше тя, докато ръцете й се движеха леко по корсажа на роклята й, като че ли искаха да се уверят, че новият живот, който туптеше в нея, е в безопасност.
Кирсти забеляза движението й и рече:
— Все още не ви личи. Няма защо да се боите, че херцогът ще забележи.
София отпусна ръцете си.
— Но със сигурност ще забележи това — продължи Кирсти и кимна към тежкия сребърен пръстен, който София сега носеше винаги около шията си на тънка сребърна верижка, така че лесно да го скрие под дрехите си. Верижката се бе изплъзнала от деколтето на роклята и Кирсти я посъветва: — По-безопасно ще е да не я носите.
София знаеше, че е права. От разказите на Морай за детството му бе разбрала, че баща му бе поддържал близки контакти със семейството на херцога и по всяка вероятност той още като момче бе виждал този пръстен на неговата ръка. Не можеше да рискува той да го разпознае сега, защото нямаше да му трябва много време, за да се досети как е попаднал в ръцете й.
„Той никога не бива да разбере, че си моя“ — спомни си София думите на Морай и неохотно свали верижката.
— Ето — каза на Кирсти и й подаде пръстена.
— Ще го пазя добре.
София не се съмняваше в това. Но така й се искаше да усети успокояващия допир на пръстена до сърцето си, за да й даде кураж, докато внимателно слизаше към приемната, за да приветства херцога на Хамилтън.
— Ваша Милост. — Зачуди се възможно ли е този глас, който звучеше така спокойно, да е нейният собствен глас? — Оказвате ни голяма чест с посещението си.
Той изглеждаше почти същия, какъвто си го спомняше — изисканите дрехи, накъдрената черна перука, оформена по всички правила на модата така, че да се спуска над раменете му. Стори й се обаче, че привлекателните му черти се бяха втвърдили в умишлено поставена маска, предназначена да служи на някаква негова цел. Зад привидно апатичния израз в очите му се криеше бдителност и наблюдателност. За част от секундата тези очи я бяха преценили. А после херцогът се поклони. Поднесе ръката й към устните си.
— Госпожице Патерсън. Честта е изцяло моя, уверявам ви. — Усмивката му, така чаровна, както си я спомняше, имаше за цел да я накара да се отпусне. — Трябва да кажа, че животът в Слейнс ви се отразява добре. Изглеждате дори по-прекрасна, отколкото преди.
— Много сте мил — отвърна тя, учтиво освободи ръката си и седна, за да го накара да заеме стола срещу нея. Установи, че така е много по-лесно да застане лице в лице с херцога.