За миг настана абсолютна тишина, в която единственият звук бе шумът от разбиването на вълните в замръзналия бряг. А после полковникът попита:
— За моето добруване ли се тревожите, девойче?
Звучеше също така развълнуван като Морай, когато бе направил подобно откритие преди месеци. Онзи момент, помисли си София, също се бе случил тук, на същия този плаж, но тогава духаше по-топъл вятър, а под синьото небе морето бе изглеждало изпълнено с надежда и обещания.
— Няма нужда — благо рече полковник Грейм. — И няма нужда да се притеснявате заради Огилви, той не е като Саймън Фрейзър и е служил на Стюартите прекалено дълго, за да ги предаде сега.
Тя вдигна глава и от израза на лицето му разбра, че не е обърнал внимание на предупреждението й, но онзи неспокоен гласец в главата й отказваше да млъкне.
— Нали въпреки това ще внимавате?
— Да, девойче. Щом това ви безпокои толкова много, заради вас ще внимавам. — Но го каза така, както пакостливо дете обещава да е добро, а бръчиците в ъгълчетата на очите му й подсказаха, че не смята въпроса за сериозен. — Това ли е единственото, което искахте да ми кажете?
Тонът му почти я накара да повярва, че е очаквал да има и нещо друго, но когато кимна, той прие това за задоволителен отговор.
— Добре тогава, да се връщаме, защото снегът за днес ми стига, а чак оттук чувам как чашата с уиски ме зове от камината в Слейнс.
Макар че бе разочарована, задето не бе успяла да го убеди за Огилви, София не можа да не се усмихне.
— Вие вървете — каза. — Аз ще остана още малко и ще се поразходя по брега.
Той плъзна поглед по брега без ентусиазъм.
— Ако искате да останете, тогава ще е по-добре и аз да остана.
— Няма нужда — отговори му тя със собствените му думи. — Нищо няма да ми се случи. Имаше време, когато се разхождах тук всеки ден.
— О, така ли? — Като че ли се усмихна, при все че София не можеше да бъде сигурна. — Но нали ми казахте, че не обичате морето през зимата.
— А вие ми казахте, че ако се опитам, може да успея да видя положителните му качества.
— Вярно, така беше. — Този път беше сигурна, че се усмихна. — Тогава ще ви оставя, но внимавайте да не оставате прекалено дълго тук, на студа.
Тя обеща, че няма да стои много, и се загледа как той се отдалечава по пясъка. Изпънатите му рамене приличаха толкова много на тези на Морай, че тази прилика се заби в сърцето й и я накара да отмести погледа си, а после да го погледне отново със замъглени очи. Почти се зарадва, когато остана сама.
Изкачи се на дюните и намери мястото, където двамата с Морай толкова често бяха сядали да си говорят, и при все че сега земята беше заснежена, тя седна, обви с ръце крака под пелерината си и се загледа към морето.
Откакто за последен път бе идвала тук, бяха изтекли седмици. През лятото идваше често, защото на тези пясъци усещаше силно връзката с Морай. Извличаше утеха от мисълта, че всяка вълна, достигнала до брега, бе пътувала от бреговете на Франция, за да разпръсне пяната си пред нея, а после ще се върне с неизбежния ритъм на приливите, за да докосне земята, по която вървеше Морай. Тази представа, малка, но жива, я бе крепила през дългите дни, които бе прекарала загледана в безкрайния хоризонт за първия знак от бързо приближаващи платна.
Нито един кораб обаче не бе дошъл, а когато бе започнало да й прилошава заради бременността, се чувстваше прекалено зле, за да идва толкова надалеч. Освен това детето в утробата й й бе дало друг вид връзка със съпруга, който отсъстваше от прегръдките й, ала не от сърцето й, и тя вече не изпитваше тази настойчива необходимост да крачи сред спомените на брега.
Сега обаче ги завари тук. Чакаха я и погледът й по навик се обърна към далечната линия, където небето и морето се сливаха, този път с повече опасения, отколкото надежда, защото се боеше какво може да се случи с кораба от Франция, ако пристигне в Слейнс, докато капитан Огилви е още там.
Защото, при все че полковник Грейм не остана убеден, а и самият Огилви изглеждаше толкова безобиден, София не можеше да се отърси от подозренията си, нито да заличи от съзнанието си думите, които Морай й бе казал веднъж тук, сред дюните: „Дяволът знае как да очарова хората, когато това отговаря на целите му“…