— Разбирам, че все пак има тайни, които са успели да ми се изплъзнат — гледаше лицето на София така, сякаш я виждаше за пръв път. — Никога не би ми хрумнало, че ще си помислиш да се омъжиш, без да ме помолиш за разрешение.
София виновно се опита да измисли някакво извинение и щеше да проговори, но графинята все още не бе свършила. Тя протегна ръка и отметна с майчинско движение косата от челото на София.
— Когато пристигна в Слейнс, знаех, че си страдала много през всички тези години в дома на чичо си. Ужасно е да ограбиш едно дете от детството му. Затова се радвам да видя, че каквото и да ти е причинил, не е убил духа ти, нито пък независимостта ти. — Тя се усмихна. — И след като си решила да не се подчиняваш на по-старите и по-мъдрите от теб, можеше да направиш далеч по-лош избор от това да се омъжиш за господин Морай. Ако бях по-млада, самата аз щях да го сметна за великолепна плячка.
Беше ред на София да се втренчи удивена в лейди Ан, без да знае как да й отговори. Бе очаквала наказание, а получаваше благословия.
— Но — продължи графинята — си има време кога трябва да бъдеш независима и кога мъдро да забравиш за независимостта. — Гласът й бе благ, но решителен. — Не е лесно да родиш дете. Прекалено си млада, скъпа моя, за да понесеш това бреме съвсем сама.
София знаеше, че не може да спори с тези твърдо решени очи. Нито пък имаше желание, защото истината бе, че изпита такова огромно облекчение от откритието, че графинята най-после знае всичко, а страховете й за следващите месеци вече изчезваха, като че ли изобщо не са съществували.
Бебето в нея ритна силно, сякаш искаше да докаже, че не е пострадало от нападението на Уик, и поела част от силата на детето си, София промълви:
— Всичко, което искам в този момент, е детето ми да е в безопасност.
— И така ще бъде — обеща графинята. — Но не можеш да му осигуриш тази безопасност сама. — Решителното й изражение показваше, че е обмисляла въпроса дълго време и вече знае какво да направи. — Ще имаш нужда от помощ.
16.
Джейн остави страниците настрани и ме погледна:
— Е?
Вдигнах поглед от чинийката с торта и попитах:
— Какво „е“?
— Заинтригува ме. Какво се случва оттук нататък?
Признах, че все още не съм сигурна.
— Но, разбира се, в онези дни никоя жена не е можела просто така да роди дете без баща, без някой да забележи. А тъй като ще искат да запазят брака на София и Морай в тайна, предполагам, че графинята ще я изпрати някъде другаде — на някое безопасно място.
— И къде ще бъде това място?
— Не знам. Ще видя.
— Но щом бебето трябва да се роди през… — млъкна, докато изчисляваше месеците — … през март, това не означава ли, че София няма да е в Слейнс при завръщането на краля в Шотландия?
— Не знам. — Облизах глазурата от вилицата си.
Джейн поклати глава.
— Как можеш да пишеш книга, без да си си съставила план?
— Винаги съм работила така.
— Не точно така — поправи ме Джейн, плъзгайки палец по ръбовете на страниците, за да ги подравни. — Никога не съм те виждала да пишеш някоя книга толкова бързо.
— Сигурно е от морския въздух на Шотландия. Вдъхновява ме.
Стараех се гласът ми да звучи небрежно. Джейн знаеше само за епизода с плановете на замъка, а дори и това вече го бе приписала на прекаленото ми претоварване с работа, а аз я бях оставила да продължава да вярва, че това е всичко. Странно, но ми бе далеч по-лесно да говоря за това, което ми се случваше, с някого, когото почти не познавам, като доктор Уиър, отколкото с някого, когото чувствам близък, като Джейн. Или като Греъм. Може би просто имаше по-голямо значение те да не ме сметнат за луда, отколкото Уиър да не ме вземе за някоя откачалка.
А познавах Джейн от достатъчно дълго време, за да знам, че в нейния подреден живот няма място за необясними феномени.
— Ако толкова се вдъхновяваш тук — каза ми тя, — трябва да се преместиш в Шотландия. Можеш да купиш някоя малка къща. На другата улица предлагат една за продажба.
Алън, съпругът на Джейн, раздигаше масата след обяда, но сега се почувства задължен да се намеси:
— Тя няма да иска да живее само на една улица разстояние от теб, Джейни.
— Защо?
— Защото не би могла да станеш невидима, нали така? През цялото време ще висиш там и ще й опяваш: „Как върви книгата?“ и „Кога ще я довършиш?“.
— Няма да правя подобно нещо — възрази Джейн и се опита да си придаде възмутен вид.