Джон Морай бе просто още един мъртвец от хилядите, а София — само една от многото жени, останали вдовици, и шест месеца по-рано сигурно щях да прочета документите, които четях сега, и да отбележа фактите с отдалечеността на изследовател, без повече да се замисля за това.
Сега обаче не можех да го направя. Подравних листовете по ръбовете и внимателно ги оставих настрана. Празният екран на компютъра ме чакаше да напиша следващата дума, но аз и това не можех да направя, не още, затова станах и отидох да сложа чайника, за да си направя кафе.
Вече не бе нощ, а ранна утрин и зимното слънце се издигаше с нежелание нагоре. През прозореца виждах как слабата светлина разпръсква сивотата си подобно на мъгла над мокрия пейзаж и забързаните бели линии, които бележеха ръбовете на вълните покрай пустата ивица на плажа.
В съзнанието си почти виждах София, застанала на брега, скрила кестенявата си коса под шала си, все още вперила тъжните си очи в морето.
Дори когато чайникът изсвири остро, че водата е кипнала, и ме накара да отклоня погледа си, все още виждах тези очи и знаех, че те няма да спрат да ме преследват, докато не довърша историята.
XXI
София разглеждаше отражението на бледото си лице в огледалото, докато Кирсти правеше избора си между новите рокли, доставени наскоро по нареждане на графинята. Бяха три на брой, ушити от най-фин плат, и цената им навярно не бе малка дори за жена като графинята, която вече бе влязла в такива разходи заради начинанията на краля, че ако той не дойдеше скоро, дълговете на семейството можеха да съсипят този благороден дом. Графинята обаче не бе обърнала внимание на протестите на София.
— Отдавна трябваше да се погрижа за гардероба ти — бе казала тя. — Още когато пристигна първия път. Перлата може и да блести в простата мидена черупка, но красотата й изпъква най-добре, когато я поставят на кадифена подложка. — Бе се усмихнала и бе докоснала бузата на София с нежна майчинска ласка. — А аз искам целият свят да види, скъпа моя, колко ярко можеш да блестиш.
Роклята, на която се спря Кирсти, бе с мек гълъбовосив оттенък — фина като паяжина коприна, която се плъзгаше нежно над поръбена със сребриста дантела фуста. Дантелени волани надничаха деликатно от дълбокото деколте и подгъва и обрамчваха издутите ръкави, които се закопчаваха с копчета на лактите.
„Кадифена подложка наистина“ — помисли си София. Когато обаче погледна в огледалото, реши, че самата тя не прилича на перла.
През тези последни два месеца бе отслабнала значително, очите й бяха хлътнали, а лицето й бе станало бледо и изпито.
Не можеше да се облече в подобаващи траурни дрехи, нито да оплаква загубата си пред света, но тази загуба бе изписана съвсем ясно на лицето й и дори онези членове на домакинството, които не знаеха истината, все пак виждаха, че нещо с госпожица Патерсън съвсем не е наред.
В известен смисъл това представляваше предимство. Когато се разчу, че заминава, мнозина си помислиха, че се е разболяла и е принудена да отиде на някое място с по-мек климат от дивия североизток.
— Нали ще останете до Коледа? — бе я помолила Кирсти, но София бе отвърнала, че няма да може.
— По-добре да тръгна, преди да завали снегът — бе обяснението, което й бе дала — по-лесно от това, че не може да понесе мисълта да присъства на празник, така изпълнен с радост и надежда, когато на нея не й бе останало нито едното, нито другото. — Въпреки това — бе казала тя на Кирсти — ми се струва, че ще имаш достатъчно неща, с които да се занимаваш сега, когато на Рори най-после му дойде умът в главата.
Кирсти се бе изчервила.
— Кога ще се ожените? Решено ли е вече?
— През пролетта. Графът разреши на Рори да вземе една от къщите до потока. Малка е и ще й трябва ремонт, но Рори смята, че до пролетта ще е готова.
— Значи все пак ще имаш своята къща — бе се усмихнала София въпреки болката, която изпиташе при мисълта, че ще трябва да се раздели с най-добрата си приятелка. — Много се радвам за теб, наистина.
На Кирсти също й бе трудно да сдържа чувствата си — от време на време те избликваха, без да може да ги спре.
— Иска ми се да можехте да останете за венчавката.
— Ще разбера всичко за нея — бе я уверила София. — Не се съмнявам, че графинята ще ми пише често. И — бе обещала тя — ще ти изпратя най-хубавия подарък, който успея да намеря в цял Къркубри.