Погледнах към корицата на каталога, за да видя датата на търга — следващия петък, а Рос побърза да ме успокои:
— О, да, изпратих го по пощата на баща ти веднага щом отворих плика. Том вече го е правил толкова пъти, че трябваше да изляза един ход пред него с аукционната къща. Всеки път, когато се заемат с нещо във връзка с Маклелъндови, те ми изпращат каталог.
— Умно — усмихнах се. — Учудвам се, че на Том и Клер са им останали неща за продаване. Човек би си помислил, че досега вече са разпродали всичко.
— О, този път не е много — само една-две маси и няколко бижута. Но си помислих, че ти и баща ти все пак ще искате поне да видите снимките.
Благодарих му и прибрах каталога в чантата си. След вечеря излязох на разходка и цял час седях на една пейка отзад в Църквата на сивите монаси близо до пристанището. Това пристанище съвсем не изглеждаше така, както си го представях след всички изчетени исторически книги. Смяташе се, че преди векове големият шотландски патриот Уилям Уолъс е отплавал именно оттук след провала си във Фалкърк, за да избяга в безопасност на континента, а неговият най-голям враг, английският крал Едуард I, веднъж е дебаркирал с целия си флот от над шейсет кораба в Къркубри, затова си бях изградила образа на пристанище като тези на морските градове, но това изобщо не беше такова. Брегът на реката беше почти гол — само една стена, където да акостират лодките. А при нисък прилив тези лодки щяха да останат в плитчините, а всички по-големи съдове щяха да бъдат принудени да чакат на котва в дълбоката среда на реката.
Но въпреки това, когато примигнах, лесно си представих кораби, които преминават по реката, идвайки откъм морето, за да потърсят подслон и да разтоварят стоките си. Градът навярно се бе променил от това време. Електроцентралата от дясната ми страна и мостът, извит над завоя на реката, тогава със сигурност не са били там, но ако се абстрахирах от всичко това, можех да си представя, че виждам онова, което е виждала София, когато е седяла на това място зад дърветата преди триста години и се е взирала към река Дий. Отсрещният бряг бе неподвижен и спокоен, зелените му хълмове се издигаха плавно през по-дълбоката зеленина на дърветата над една бяла ферми, а една малка лодка минаваше покрай нея по вълните на прилива.
Не бях толкова сигурна за църквата зад гърба си; Рос ми бе казал, че е била възстановена по някое време през осемнайсети век и не е първоначалната сграда, но бях уверена, че замъкът, който изглеждаше дори още по-висок зад нея, бе нещо, което е било познато на София. Замъкът на Маклелан, наречен с името на собственото ми семейство, при все че все още не бяхме успели да открием никаква документирана връзка между нашите Маклелъндови и мъжа, построил замъка. Също като Слейнс, и този замък бе пострадал от унижението да загуби покрива си и така се бе превърнал в руина. Но дори и така, като се вземе предвид фактът, че покривът на замъка на Маклелан бе съборен почти двеста години преди този на Слейнс, сградата, изглежда, се справяше превъзходно.
Рос ме разведе наоколо като част от обиколката ни и минахме покрай външната страна на спретнати, настлани с чакъл алеи, обградени от грижливо поддържани морави и цветни лехи, за да ми покаже гербовете, издълбани над предната врата. Признавам, че не им обърнах особено внимание, освен на факта, че знаците бяха тези на лерда и на втората му съпруга, с която той очевидно е бил много щастлив, и това ме бе накарало да започна да размишлявам над повторните бракове.
Което, както знаех прекрасно, лежеше в сърцевината на проблема ми.
Имах нужда София да се омъжи повторно, както бе направила в истинския живот, но не виждах как би могла да бъде щастлива с когото и да било другиго, освен Джон, и се боях, че веднъж навлязла в писането, ще открия, че в действителност тя не е била щастлива; че се е омъжила за моя прадядо само от съображения за сигурност или за да може да напусне Къркубри, или поради някаква друга практична причина. А след като веднъж напишех сцената, щях да си остана с нея. Не можех да променя това, което наистина се е случило, дори за да удовлетворя желанието на Джейн за щастлив завършек.