— Да, госпожо Грант.
Докато ядеше горещата супа, София не каза нищо, за да не притесни двете жени повече, отколкото вече го бе направила. Усещаше как я гледат, докато се движат напред-назад из кухнята по своите си работи, и бе доволна, когато приключи със супата, остави купичката пред себе си и им благодари.
Госпожа Грант я увери, че не им е създала никакви неудобства.
— Но — добави тя внимателно — не мисля, че графинята ще е доволна, ако ви стане навик.
София вдигна поглед нагоре с надеждата, че прислужниците може вече да знаят какво място й е отредено в домакинството.
— Със семейството ли ще се храня?
— Ами да, разбира се, къде другаде? — вдигна вежди госпожа Грант. — Нали сте роднина на графинята.
— Има много степени на родство — напомни бавно София.
За миг по-възрастната жена я изгледа изпитателно, като че ли се мъчеше да разбере какво се крие зад думите й, а после постави на печката друга тенджера и заяви:
— Не и за графинята на Ерол.
— Тя изглежда добра жена.
— Най-добрата. Работя в тази кухня от трийсет години, откак бях на възрастта на Кирсти, и познавам графинята далеч по-добре от повечето хора. Ще ви кажа, че друга като нея няма на божия свят. — Погледна я косо и се усмихна. — Да не си мислехте, че ви е повикала, за да работите тук?
— Не знаех какво да очаквам — отвърна София, която не желаеше да споделя копнежите и страховете си с напълно непозната жена. В крайна сметка миналото си е минало и освен това какво ги интересуваше тези две жени как се бе борила с живота след загубата на родителите си? Отвърна на усмивките им и додаде: — Но изглежда, че съм попаднала на добро място.
Очите на госпожа Грант се впиха проницателно в нея за още един миг, преди да кимне:
— Да, така е. Кирсти.
Кирсти се обърна.
— В момента сигурно чакат нашата гостенка в трапезарията. Най-добре й покажи пътя.
— Да — отзова се Кирсти, — отивам.
София се изправи.
— Благодаря — каза тя признателно.
Бръчките по лицето на госпожа Грант, които допреди миг изглеждаха вкопани дълбоко в кожата й, сега се изгладиха от усмивката й.
— А, не се тревожите, господарке. Просто сега гледайте да се наядете хубаво на масата, иначе ще разберат, че ви храня тайно.
София си помисли, че без проблем ще изяде всичко, което Кирсти сложи пред нея. От четиридневната езда от Единбург бе огладняла като вълк, а готвенето на госпожа Грант не отстъпваше на нито едно от ястията, които й бяха поднесли на трапезата на херцога на Хамилтън.
Ако графинята на Ерол се изненада от късното влизане на София в трапезарията, то тя не направи никакъв коментар, просто я попита с приятелски тон дали стаята й е харесала.
— Благодаря, да. Добре си починах.
— Стаята не е нищо особено — рече графинята, — а камината трудно я затопля цялата, но гледката е неповторима. Някой ден, когато времето е хубаво, трябва да погледнеш изгрева и да ми кажеш не е ли най-красивият, който си виждала през живота си.
Господин Хол посегна към хляба и намигна поверително на София.
— Това може да стане само веднъж в месеца, скъпа моя. Добрият Бог е бил благосклонен към Слейнс в много отношения, не на последно място като го е дарил с такава очарователна стопанка, но по някакви свои причини той очевидно предпочита да го държи постоянно увит в мъгла и ужасни ветрове. Можете да се считате за късметлийка, ако успеете да видите изгрева два пъти преди началото на лятото.
Графинята се разсмя.
— Добри ми Хол, ще накарате момичето да изпадне в меланхолия. Признавам, че самият вие никога не сте виждали Слейнс, когато времето е хубаво, но ви уверявам, че слънцето свети дори и тук. От време на време.
Когато се смееше, лицето й се подмладяваше. Навярно наближаваше шейсетте, прецени София, и все пак чертите й бяха запазили ясните си линии, кожата й бе почти без бръчки, а очите — ясни и проницателни, оживени от израз на интелигентност. Те не пропуснаха мига, в който погледът на София се отклони към портретите, окачени от двете страни на прозореца.
— И двамата са привлекателни мъже — каза графинята, — не мислиш ли? Това е съпругът ми, покойният граф. Художникът му е придал суров вид, но всъщност беше много мил. А другият е синът ми Чарлс, сегашният граф на Ерол и по силата на привилегиите, които вървят с тази титла — велик конетабъл на Шотландия. Или на това, което е останало от Шотландия — сухо добави тя, — сега, когато парламентът ратифицира Обединението.