Вечно нуждаещ се от пари, той се бе оженил за богата наследница с големи имоти в Англия и едва ли е бил готов да рискува да предприеме действия, с които да предизвика англичаните да му отнемат този главен източник на доходи. В парламента бе произнасял разпалени речи срещу Обединението, но когато други бяха поискали да се противопоставят на Акта с дела, а не с думи, той ги бе възпрял с голи обещания, докато възможността била пропиляна, и по този начин бе прокарал пътя на Обединението. Не беше глупак и в нито едно от писмата си не бе оставил недвусмислено доказателство, че англичаните са го подкупили, за да подкрепи вота за Обединението, но аз знаех просто въз основа на характера му, че той не би рискувал репутацията си, ако не би могъл да спечели нещо от това.
Знаех точно кого бе имала предвид графинята, когато в сцената, която бях написала последна, бе казала на Хук: „Подозират го, че поддържа кореспонденция с лондонския двор…“.
Някой се покашля.
Вдигнах поглед от работата си и пред себе си видях млада служителка, която изглеждаше малко нервна.
— Вие сте… извинете ме, но вие сте Каролин Маклелънд, нали?
— Да, аз съм — усмихнах се любезно. Сега разбрах. Тя беше моя почитателка.
— Чела съм книгите ви — каза тя. — Всичките. Невероятни са.
— Благодаря. Много ми е приятно да го чуя.
— Обичам историята — е, то се разбира от само себе си. Точно затова работя тук. Вие обаче я карате да оживява, наистина го правите.
Отново й благодарих и всяка дума, която казах, беше искрена. Когато някой харесваше книгите ми достатъчно, за да спре и да ми го каже, между нас се създаваше връзка, която ценях от все сърце. Тъй като пишех в усамотение — само аз и компютърът ми — беше приятно от време на време да ми се напомня, че в края на този дълъг процес съществуваха читатели, които обичаха историите ми. И заради читатели като тази млада служителка в крайна сметка книгите ми имаха успех.
Затова оставих молива и я попитах:
— Как се казвате?
— Кирсти.
— Една от героините в новата ми книга се казва Кирсти.
Тя засия.
— За новата си книга ли правите проучване? — Погледна към масата ми. — Документите на Хамилтън?
— Да, четвъртият херцог също е един от героите ми, затова си изяснявам историческите факти.
Хората около нас си прибираха нещата. Хвърлих бърз поглед към часовника си. Беше време архивът да затваря. Боже, къде отиде този ден!
— Имам чувството, че едва съм започнала — въздъхнах аз и се усмихнах на момичето. — Е, предполагам, че ще трябва да се върна пак утре сутринта.
Думите ми я накараха да придобие още по-доволен вид.
— Мислите ли… — започна тя, млъкна и после опита да започне отново: — Ако донеса някоя от книгите си…
Знаех за какво иска да ме помоли.
— Разбира се. Донесете колкото книги имате. Ще се радвам да ги подпиша.
— О, това би било прекрасно!
Очевидно бе, че съм я зарадвала толкова много, че когато си тръгнах, самата аз се чувствах щастлива, макар да ми стана леко неудобно от измеренията на възторга й.
Когато се върнах в архива на другата сутрин, се почувствах още по-притеснена. Кирсти не само бе донесла романите ми, за да ги подпиша — всички до един, с твърди корици, очевидно четени и препрочитани много пъти — но също така си бе направила труда да намери подбор материали, за които си бе помислила, че може да ми помогнат в проучването.
— Това са главно писма, семейни документи, където се споменава за вашия херцог на Хамилтън. Никой от авторите на писмата не е известна личност и повечето хора изобщо не подозират за съществуването им, но аз си спомням, че миналата година още някой търсеше информация за херцога и каза, че тези писма са му били от голяма полза.
Останах трогната, затова се постарах да напиша посвещенията на книгите й възможно най-мило, с най-добрите ми пожелания и благодарност за помощта й.
Както установих, документите, предоставени ми от Кирсти, се оказаха по-полезни от писмата на самия херцог. Винаги бе интересно да разбереш нещо за някого от начина, по който го описват другите хора. Към края на сутринта бях научила толкова много, та не вярвах, че е възможно в някое от останалите писма да се съдържа нещо, което да може да ме изненада.