— Вярвам — рече Хук, — че тези нареждания са били повторени в писмо, изпратено на вас, както и на останалите, за да ви уведоми за пътуването ми.
— Наистина бяха повторени. И аз както винаги съм готов да се подчиня на своя крал. Бих желал обаче да го осведомя, че това, което ни е написал в пълна тайна, вече е издадено от предател на нашите врагове, защото с очите си видях друго писмо от секретаря на пълномощника на кралица Ана в Шотландия, в което също става въпрос за пътуването ви дотук и за неговата цел. И се споменава името на човека, който ви придружава.
Хук онемя от смайване.
— Но…
— Не се опитвам да съдя поведението на херцога на Хамилтън, нито пък ви карам да го пренебрегвате в преговорите, които водите. Казвам ви само, че този човек е пълен с тайни и че ще е добре да запомните нещата, които ви казах, да сте нащрек и да не му споменавате нищо от това, за което може да се споразумеете с останалите лордове.
Последвалата между думите на графа пауза и кимването и отговора на Хук бе малко повече от времето, необходимо за едно преглъщане. София не можеше да види лицето на Хук, но в този кратък миг почувства, че бе претеглил нещата в главата си по същия начин, по който нейният чичо Джон лукаво преценяваше всяко ново събитие и го обръщаше в своя полза. Когато Хук проговори, в гласа му прозвучаха същите нотки като в този на чичо й и София не можа да повярва в истинността на думите му.
— Милорд, съветът ви е от голяма полза за мен — заяви Хук. — Благодаря ви. Възнамерявам да предприема мерките, за които ме съветвате.
София не разполагаше с доказателство, че полковникът лъже, а и не беше уместно да взема думата на подобни събирания, но ако беше мъж, навярно щеше да предупреди графа на Ерол, че Негова Светлост херцогът на Хамилтън не е единственият, на когото не бива да се гласува пълно доверие.
— Изглеждаш притеснена — рече графинята.
Когато София вдигна поглед, за да й отговори, иглата й се изплъзна от ресната, по която бродираше, и я убоде болезнено по пръста. Момичето стисна устни и успя да не издаде нито звук, докато болката премине, а после отвърна:
— Изобщо не съм притеснена, уверявам ви. Просто тази шарка надминава уменията ми и не мога да направя бодовете си равни.
Графинята направи пауза и когато най-после проговори, в гласа й имаше топлота:
— Синът ми беше прав, като ти се довери. Ти не можеш да изречеш нито една лъжа, скъпа моя, без това да се изпише на лицето ти съвсем ясно. — И като се върна към работата си, тя заяви решително: — Искаме прекалено много от теб, като те задължаваме да пазиш нашите тайни. Така смята полковник Хук и мисля, че е прав.
София предпазливо се възползва от открилата се възможност.
— Доколкото разбирам, полковникът е добър приятел на семейството ви.
— Добър приятел е на брат ми Джеймс, херцога на Пърт. През последните няколко години двамата са работили усилено рамо до рамо за една обща цел. Изминаха две години, откакто брат ми изпрати за пръв път полковник Хук да дойде от Франция, да ни посети в Слейнс и да потърси поддръжници сред благородниците на тази страна за начинанието ни. Тогава времената бяха други. Обединението все още не беше факт, а само нещо, за което се говореше — думи, които никой не вярваше, че ще се превърнат в действителност, че пазителите на тази страна ще продадат Шотландия само за да напълнят собствените си джобове. Тогава нещата не изглеждаха толкова неотложни, не както сега, когато всички чувстваме, че трябва да бързаме. Защото, когато кралица Ана умре — а като знаем какво е здравето й, краят й ще дойде скоро — родът на Стюарт на трона на Британия също ще угасне. Англичаните искат да поставят на трона един чужденец — принца на Хановер — и това наистина ще стане, освен ако не успеем да доведем крал Джеймс от Франция, за да заеме законното си място. Може и да сме се примирили с владичеството на Мери, а после и на Ана, защото те са сестри на истинския крал и носят кръвта на династията Стюарт, но по право тронът принадлежи на Джеймс, а не на Ана. И когато тя си отиде, трябва да стане наистина негов, защото цяла Шотландия ще се възпротиви един от Хановер да се възцари като крал. — Довърши с ненужна сила един възел и захапа конеца, за да го отреже. — Без съмнение полковник Хук този път ще има по-голям успех в преговорите с нашите благородници и ще убеди много от тях да влязат в споразумение с нашия приятел, краля на Франция, който желае да ни предложи помощта си, ако се вдигнем на оръжие.