— Полковник Морай! — Чу се тропотът на бягащи крака и Рори се втурна към тях, този път, без да обръща внимание на интимната поза, в която бяха застанали — сега го занимаваха други, по-важни неща. — Нейна Светлост моли да отидете при нея, без да се бавите.
София почувства как ръцете му падат от кръста й, докато Морай кимаше официално и се сбогуваше с нея.
— Ще ме извините, нали?
— Разбира се. — София с облекчение установи, че все още може да говори и че гласът й звучи почти нормално, а когато направи една крачка и че треперещите й крака могат да се движат и да я държат права.
Все още носеше ръкавиците на Морай. Неохотно ги свали, но когато се обърна, за да му ги върне, той вече бе прекосил половината двор и черната пелерина на раменете му се полюшваше равномерно в ритъм с войнишката му крачка. София откъсна поглед от него, сгъна черните кожени ръкавици в ръцете си и се обърна, за да попита Рори дали знае кой кораб се приближава към Слейнс, но той също си бе тръгнал и вече почти бе достигнал вратата на обора, повел двата коня.
Останала сама в двора, тя изведнъж почувства пристъп на паника, която я накара да вдигне полите си и да побегне необмислено, като малко дете, към огромната врата, през която току-що бе изчезнал Морай.
Внезапният полумрак вътре я заслепи и тя се сблъска с някакъв мъж. Не беше Морай.
— Братовчедке — засмя се графът на Ерол с приятния си, любезен глас. — Накъде сте се запътили с такава бързина?
— Извинете ме — рече София и скри ръката, която държеше ръкавиците, зад гърба си. — Има един кораб…
— „Крал Уилям“, да. Тръгнах да ви търся точно по тази причина, тъй като майка ми ме осведоми, че капитанът на този кораб изпитва интерес към вашето благополучие и положително ще пожелае да ви види заедно със семейството, когато слезе на брега. — Усмивката му беше мила и насмешлива, като на брат. — Ще искате ли да смените роклята си?
Със свободната си ръка София приглади дрехата с ясното съзнание, че се е напрашила от ездата, но когато пръстите й стигнаха до кръста, изведнъж си спомниха топлината от ръката на Морай на това място и й се прииска все още да не сменя роклята си, като че ли ако го стореше, споменът за допира му щеше да изчезне.
— Благодаря, но не — отвърна тя и пръстите на ръката й стиснаха още по-здраво кожените ръкавици, които държеше зад гърба си.
— Тогава елате. — Графът протегна ръка. — Ще почакаме вашия капитан Гордън в приемната.
Графинята се присъедини към тях няколко минути по-късно.
— Господин Морай — съобщи тя — се съгласи да остане в стаята си, докато се уверим, че капитан Гордън е дошъл сам.
— Мъдро решение — отбеляза синът й. — Макар че не съм съвсем сигурен, че трябва да се срещне дори с капитан Гордън. Ти как мислиш?
— Той е приятел.
— Петстотин лири са си петстотин лири — напомни й графът. — И по-незначителни мъже са ставали предатели за далеч по-малки суми.
— Томас Гордън не е предател.
— Тогава, както винаги, трябва да се преклоня пред способността ти за преценка. — Преплел ръце зад гърба си, той прекоси приемната и застана до прозореца, загледан в кораба, който сега се отдалечаваше от брега. — Виждам, че „Крал Уилям“ вече не носи белия кръст на свети Андрей на синьо поле на флага си.
Майка му се приближи да погледне.
— Какъв е флагът сега?
— Флагът на новото Обединение, с двата кръста — на свети Андрей и на свети Георги — отговори синът й и гласът му прозвуча остро от събралата се в него горчивина. — Което означава, че нашият шотландски флот вече не съществува.
— Е, добре — въздъхна майка му. — Така или иначе това бяха само три кораба.
— Да, но тези три кораба си бяха наши — подчерта той, — а сега и те са загубени за нас. Чудя се дали нашият приятел, херцогът на Хамилтън, се радва на цената, която платихме, за да може да запази земите си в Ланкашир.
Докато майката и синът разговаряха, София се мъчеше да реши какво да направи с ръкавиците на Морай, които все още стискаше в ръка. Не мислеше, че графинята или графът ще имат възражения, задето е излязла на езда с Морай, но можеха да я попитат защо държи в ръцете си някои от личните му вещи. Тъй като не видя място, където да скрие ръкавиците, тя седна и ги сложи под себе си на стола.