Все още седеше там, когато доложиха за идването на капитан Гордън.
Той влезе в стаята с наперената походка, която тя си спомняше. Изглеждаше много привлекателен в дългото си синьо палто със златни ширити и излъскани копчета, които ярко блестяха на плата. След като поздрави първо графинята, а после и графа, той прекоси стаята, пое ръката на София и я вдигна към устните си, като й се поклони ниско с чаровна усмивка.
— И, госпожице Патерсън, вярвам, че сте се възстановили от последния си опит да участвате в надбягване с коне?
— Да, сър, благодаря ви.
— Радвам се да го чуя.
Докато капитанът се изправяше и пускаше ръката й, графът безцеремонно попита:
— Сам ли дойдохте?
— Да. Капитан Хамилтън е на няколко часа път зад мен.
— В такъв случай — усмихна му се графинята — се надявам, че ще имате време да обядвате с нас.
— За мен ще бъде чест. — Гледайки я право в очите, подхвърли нехайно: — Разбрах, че може би имате и друг гостенин.
— Така е.
— Дойдох веднага щом можах.
Преди да продължи, той хвърли поглед към София, ала графът, забелязал колебанието му, го насърчи:
— Чувствайте се свободен да говорите, когато госпожица Патерсън е с нас, както ако бяхме сами. Тя се радва на пълното ни доверие. — С тези думи графът пристъпи напред, застана до стола на София и отпусна ръка на него, за да придаде допълнителна тежест на думите си. — Полковник Хук пристигна преди няколко дни и сега пътува из страната, за да преговаря с благородниците, които са добре разположени към делото ни. С нас обаче остана един друг човек, който, ако желаете, може да ви запознае с мислите на нашия млад крал.
Капитан Гордън се намръщи.
— Кой е този човек?
От вратата гласът на Морай изрече спокойно:
— Вярвам, че става въпрос за мен. — А после се обърна към графинята: — Ще ме извините, но от прозореца на стаята си видях съвсем ясно, че капитанът слезе на брега сам.
Очите на капитана се присвиха леко, като че ли се мъчеше да разпознае Морай, докато изричаше:
— На вашите услуги, господин…
— Морай.
Сега вече беше сигурен, че го познава и капитан Гордън заяви:
— Вече сме се срещали. Преди три години, преди смъртта на баща ви.
— Спомням си срещата ни. — Макар че гласът на Морай бе равен, в него нямаше никаква топлина и на София той й прозвуча дори малко предизвикателно.
След минутен размисъл капитан Гордън продължи:
— Доколкото си спомням, по онова време служехте на краля на Франция.
— Да. И все още му служа.
— И той ли ви нареди да се върнете в Шотландия, при положение че за главата ви е обявена награда?
— Не е работа на войника да разпитва този, който дава заповедите — отговори сухо Морай. — Мой дълг е да ги следвам. Не можех да откажа да дойда тук повече, отколкото вие бихте могли да откажете да издигнете знамето на Обединението на мачтата си.
Тук се намеси графинята:
— Томас, господин Морай напълно осъзнава многобройните опасности, които поражда пребиваването му в Шотландия. Точно затова реши, че най-добре ще е да остане с нас в Слейнс.
Гласът й както винаги успокои напрежението. Капитан Гордън се обърна към Морай:
— Не исках да намекна, че сте безразсъден.
— Така ли?
— Да. — И капитанът додаде с предразполагаща усмивка: — А вие сте прав: ако имах избор, нямаше да плавам под знамето на Обединението. Да ви кажа поверително, може и да не продължа да плавам задълго под него.
— И защо така? — смръщи вежди графът.
— Скоро може да ми се наложи да напусна службата. — Раменете на капитан Гордън се повдигнаха леко и съжалително. — Сега, след Обединението, и от мен, и от всички други офицери ще поискат да положим клетва, с която трябва да се отрека от крал Джеймс и да заявя, че той няма право на трона.
— О, Томас — въздъхна графинята.
— Носил съм тази униформа с гордост в продължение на много години, но не възнамерявам да действам в противоречие със съвестта си — отсече капитан Гордън. — Няма да положа клетвата.
— Какво ще правите?
Капитан Гордън отново погледна към Морай и за миг София се уплаши, че може да си мисли, точно както се бе опасявал графът, за тези петстотин лири и за луксозния живот, който можеше да си купи с тях. Мислите на капитана обаче течаха в съвсем различна посока. Той каза: