Заболя я заради него.
— Съжалявам.
Тя подбра следващите си думи много внимателно, защото не знаеше дали Морай споделя недоверието й към полковник Хук:
— Тогава е истинско щастие, че полковник Хук не е като Саймън Фрейзър.
— Наистина не е. — Още един бърз поглед, който сякаш се мъчеше да проникне в мислите й. — Но полковник Хук възнамерява да възцари крал в Шотландия и съм готов да се обзаложа, че не се интересува особено дали, когато свърши всичко, на трона ще седне крал Джейми или Негова Милост херцогът на Хамилтън. Мисля, че сега Хук се опитва да разбере на кого са верни хората от западните графства, защото успехът на нашия бунт зависи от презвитерианците: те са добре организирани и тъй като до този момент не са предизвиквали гнева на Короната, все още разполагат с добро въоръжение. Ако се обявят за Джейми, значи всичко е наред. Ако обаче се обявят за Хамилтън, тогава знам много добре на коя страна ще застане Хук.
Тази перспектива разтревожи София.
— Но това ще означава гражданска война.
— Да, момиче. И това — продължи той гориво — може да е бил планът на френския крал още от самото начало.
София се намръщи. Вече бяха минали по цялата дължина на плажа и се бяха приближили до издуханите пластове пясък, зад които започваха дюните. В първия миг тя не забеляза, че са спрели да вървят. Едва когато Морай освободи ръката й и започна да събува ботушите си, осъзна, че стоят на едно място.
Той погледна към разширените й очи и я успокои:
— Няма да се нахвърля отгоре ви. Мислех само да опитам водата. Ще дойдете ли с мен?
Отначало София не го разбра и притеснено изпелтечи:
— Ще се къпете ли?
Думите й предизвикаха една от онези редки, бързи усмивки, от които цялото му лице грейваше от неприкрита веселост.
— Мили боже, момиче, ако видът на босите ми крака ви кара да изпадате в нервна криза, не ми се иска да рискувам да сваля нещо друго. — И докато тя се изчервяваше още повече, той добави: — Искам само да си намокря краката, нищо повече. — Протегна ръка. — Елате, в пълна безопасност сте. Самата вие казахте, че не се боите от мен.
Изпробваше я и тя го знаеше. Тази покана представляваше още едно от онези негови предизвикателства, с които периодично я удостояваше, сякаш искаше да провери доколко е готова да престъпи границите на благоприличието.
Тя вирна брадичка.
— Ще трябва да сваля обувките си.
— Горещо ви препоръчвам да го направите.
Той обърна глава и се загледа към хълмовете, докато тя събуваше не само обувките, а и чорапите си, а после ги напъха в обувките и ги остави на пясъка до ботушите му. Нищо неприлично нямаше в това да ходи боса, реши тя. Беше чувала за истински дами, които излизаха от дома си необути пред погледите на многобройни свидетели, макар да го правеха по икономически причини, а не защото искаха да покажат на някой мъж, че не може да ги надвие.
Накрая, при все че си го призна с голяма неохота, това се оказа най-голямото удоволствие, което можеше да си спомни от детството си насам. Водата бе толкова студена, че изкара дъха от гърдите й, когато стъпи в нея, но след няколко минути започна да й се струва по-топла и тя истински се наслади на усещането за мокрия пясък, който потъваше под краката й, и се почувства освежена. Полата и фустите й представляваха затруднение. Тя ги повдигна с две ръце, така че подгъвът да не се докосва до вълните. Изобщо не я беше грижа, че това открива прекрасна гледка към голите й глезени. Морай като че ли не го забеляза — той крачеше бавно през водата и гледаше надолу.
— Какво търсите? — попита тя.
— Когато бях малък, майка ми ми казваше, че трябва да си държа очите отворени за едно малко камъче с дупка в средата; ако го намеря, трябвало да го нося около врата си, за да ме пази от всяко зло. Това, разбира се, е само приказка, която навярно е измислила, за да ме държи зает с нещо и да не й се пречкам из краката — каза той. — Но след като веднъж започна да търся такъв камък, признавам, че не мога да се спра.
Тя го погледна как крачи бос във водата, с наведена съсредоточено глава. Не й беше трудно да си представи малкото, решено да намери камъка момченце, което трябва да е бил навремето — може би тръгнало по някой плаж като този, с топлината на слънцето по раменете си, навити до коленете панталонки и нито една тревога в главата, освен мисълта, че трябва да намери едно камъче с дупка в средата.