На хоризонта изгряваха слънчевите лъчи, но очите на София, втренчени в тях, виждаха само тъмнината на онази ужасна нощ. Мръсната ухилена жена с нейните отвратително вонящи отвари. Ужасът на Ана, докато чичо им я държеше притисната надолу. Писъците й. Миризмата на смърт. София тихо завърши:
— Ако все още вярвах в Бога, щях да кажа, че е прибрал сестра ми при себе си, за да не се мъчи повече.
Морай, който не откъсваше поглед от нея, не каза нищо и тя взе малкото камъче в дланта си и го стисна така силно, че то се вряза в плътта й.
— Това е една много грозна история — промълви тя — и вероятно не биваше да ви я разказвам.
— Но сигурно след това не сте останали — попита той — в онази къща?
— Нямах друг избор. А и чичо Джон се разболя скоро след това и вече нямаше възможност да ми причинява болка.
Морай не я докосна, но тя се почувства така, като че ли го бе направил.
— Имате думата ми — рече той с глас, в който се таеше тиха сила, — че докато аз дишам, никой мъж няма да ви нарани повече. — Очите му бяха сурови и потъмнели от гняв, но този гняв не бе насочен към нея. — И можете да кажете това и на градинаря в Слейнс, защото ако той…
— Моля ви — прекъсна го тревожно тя. — Моля ви, трябва да ми обещаете, че няма да се биете с Били Уик.
Очите му станаха още по-сурови.
— Значи го защитавате?
— Не, но и не искам да си създавате враг в лицето на такъв човек само заради мен. Ако го направите, той ще потърси отмъщение, а вие имате какво да губите.
Камъчето в ръката й й причиняваше болка. Тя охлаби хватката си и се осмели да хвърли поглед към Морай. Той я наблюдаваше. Сивите му очи все още бяха потъмнели, но вече не от гняв. Когато проговори, гласът му беше нежен:
— Значи се безпокоите за моята безопасност?
Гърлото й се стегна и тя не можа да му отговори. Кимна веднъж, но съвсем леко.
— Момиче. — В гласа му имаше мек укор. А после тя видя как споменът изведнъж го връхлита и той я попита бавно, като че ли все още не можеше да повярва: — Онази сутрин в конюшнята за мен ли се молехте?
Тя се опита да отклони погледа си, но той посегна с ръка, обхвана лицето й с длан и отново го обърна към себе си. Попита я отново, ниско, като че ли отговорът й имаше огромно значение за него:
— За мен ли се молехте?
Беше застанал много близо до София. Очите му, приковани в нейните, бяха настоятелни и я държаха във властта си така, че тя не можеше да отклони погледа си или да помръдне, или дори да диша. Не можа да измисли никакъв смислен отговор, освен един.
— Аз никога не се моля — отрони тя, ала гласът й трепереше и в него не звучеше убеденост. — Не вярвам в Бога.
Той се усмихна с онази бърза, ослепителна усмивка, която винаги я караше да занемее.
— Да — рече той, — така ми казахте.
И тогава обхвана лицето й с две ръце, доближи го до своето и я целуна.
Това не беше грубата целувка на закоравял войник. Устните му се докоснаха до нейните с нежност, с нещо като страхопочитание, съобразявайки се с това, че през целия й живот никой никога не я бе докосвал по този начин. Стори й се, че някоя от морските вълни се е плиснала върху нея и я е завлякла под водата. В този шеметен миг единственото, което усещаше, бе той — топлината му, докосването му, силата му — и когато се отдръпна, тя залитна срещу него безпомощно, разтърсена от обзелите я чувства.
Той сведе поглед към нея, като че ли и той бе почувствал силата на този допир.
Изведнъж София изпита нуждата да проговори, макар че не знаеше какво да му каже.
— Господин Морай…
Но тъмните му очи я накараха да млъкне.
— Имам си име, момиче — каза той, — и бих искал да го чуя от устните ти. — Джон…
Едва изрекла името му, София разбра, че не биваше да следва желанието му, защото той отново я спря с целувка, която разтърси сетивата й дори повече от предишната и вече нямаше нужда от думи.
13.
На отсрещната страна на телефона баща ми нямаше представа как да ми отговори.
— Не знам — рече той. — Струва ми се, че го е прочел някъде. В една от книгите на Грег Кларк нямаше ли нещо за едно малко камъче с дупка в средата?
— „Талисманът“ — назовах името на романа на един от любимите си канадски автори. — Да, но дядо не го е взел оттам. Не си ли спомняш, той все повтаряше, че обича тази история, защото неговият баща му бил казал същото — че ако намериш малко камъче с дупка в средата, то ще те предпазва от беди?