— Ти.
— Аз ли? — Челото му се сбърчи и той леко премести тежестта си, като че се нуждаеше от пространство, за да се концентрира по-добре, все едно току-що му бяха дали документ, написан с някакъв шифър. — И кога съм го казал?
Самата аз започвах да се чувствам все по-неуверена във фактите.
— У баща ти, след обяда, не помниш ли?
— Не, не помня.
— Каза, че Стюарт ти е брат.
— Да? — Произнесе го бавно, тонът му ме подканваше да продължа.
— Е…
— Стюарт се държеше типично в свой стил, тоест като същинско магаре — започна Греъм. — Само че го правеше, за да те впечатли, и нямах сърце да го цапардосам заради това. Мислех, че точно това съм ти казал. — Направи една крачка, с която затвори пространството помежду ни, повдигна облечената си в ръкавица ръка и обхвана с нея лицето ми, за да ми попречи да погледна настрана. — Ти какво си помисли, че имам предвид?
Не че не исках да му кажа, но близостта му се отразяваше като магнит върху вълните на мозъка ми, така че от устата ми не можеше да излезе нито едно смислено изречение.
Греъм предположи вместо мен:
— Помислила си си, че те отблъсквам заради Стюи? — В гласа му имаше недоверие, поне докато не кимнах едва забележимо с глава.
Той се ухили.
— Мили боже — рече, — не съм чак толкова благороден.
След което доближи уста до моята и ме целуна страстно, за да ми го докаже.
Мина известно време, преди да ме пусне.
До това време кучето вече се бе отказало от нас и бе отпрашило на известно разстояние, за да изследва редицата дюни, които обграждаха плажа. Греъм се обърна, обви топла ръка около рамото ми й двамата закрачихме в същата посока.
— Значи — погледна ме той — между нас всичко е наред?
— И питаш?
— Сега, като се замисля, по-добре да не рискувам с предположения.
— Всичко е наред — отвърнах. — Но Стюарт няма да…
— Просто ме остави аз да се оправя със Стюи.
Реших, че трябва да спомена:
— Той оставя у всички наоколо впечатлението, че ме завива вечер в леглото, преди да заспя.
— Да, и аз така чух.
Хвърлих бърз поглед към него, но не достатъчно бърз, за да уловя усмивката му.
— Познавам брат си, Кари — успокои ме Греъм. — Той няма да представлява проблем. Просто трябва да мине малко време. — Привлече ме по-близо до себе си и смени темата: — Е, щом не си излязла да ме чакаш навън, какво тогава те е довело тук, на плажа?
— Исках да почувствам пейзажа — казах. — За една от сцените, които написах.
Погледнах към дюните, към грубата разлюляна трева и към върховете на скалите отвъд тях и изпитах странното чувство, че нещо липсва — някаква част от пейзажа, която бях видяла във въображението си, докато пишех сцените между Джон и София.
Присвих очи срещу вятъра в настойчив опит да си спомня.
— Тук е имало скала, нали така? Голяма сива скала.
Греъм извърна глава към мен и ме изгледа с любопитство.
— Откъде знаеш?
Не исках да му казвам, че съм наследила спомена за съществуването й на това място.
— Доктор Уиър ми даде назаем някои от старите си фотографии…
— Да, трябва наистина да са били стари — промърмори сухо той. — Тази скала я няма от осемнайсети век.
— Значи трябва да е било рисунка. Просто си спомням, че видях изглед на този бряг с една голяма скала, точно ей там.
— Да, сивият камък на Адръндрафт. Някога се е намирал на това поле, малко по-нагоре от фермата на Алтън — обясни той и посочи към едно петно зад най-отдалечената извивка на плажа. — Огромен гранитен блок, толкова голям, че моряците насочвали курса си спрямо него.
— Къде е отишъл? — попитах, гледайки нагоре към голия склон.
Греъм ми се усмихна и подсвирна на кучето.
— Ела, ще ти покажа.
Старинната църква се намираше сред малка горичка, заобиколена от обработваема земя. Нямаше съседи, с изключение на една съвсем обикновена къща и един по-голям дом, изграден от червен гранит от отсрещната страна на тесния извит път. Високата гранитна стена на църковния двор граничеше така плътно с пътя, че Греъм трябваше да спре колата малко по-надолу, до едно малко мостче.
Той отвори малко прозорците заради Ангъс, който изглеждаше уморен от тичането по брега и не се оплака, когато го оставихме да се излежава в колата и се върнахме обратно по криволичещия път.