„По дяволите епископа!“ — спокойно изрече гласът на Морай и аз се опитах да уловя и останалите му думи, но Греъм ме изтегли обратно. Докато отново се изправях, той попита:
— В твоята книга става ли въпрос за това? За проблемите, породени от религиозните различия?
Трябваше ми един миг, за да си събера мислите, но след това гласът ми прозвуча съвсем нормално:
— Да, пиша за тях. Би трябвало да пиша.
— Повечето от студентите, които идват за пръв път на лекциите ми, не осъзнават колко сериозни са били тези проблеми — рече Греъм. — Колко войни са се водили, задето някой е четял от грешния молитвеник. Ако двамата с теб бяхме живели по онова време и ти беше презвитерианка, а аз католик, нямаше да стоим на този мост един до друг.
Не бях сигурна в това. Въпреки страха от адския огън и вечните мъки бях готова да се обзаложа, че моето копие от осемнайсети век също нямаше да може да устои на сивите очи на Греъм.
Студенината от твърдия камък на моста бе преминала в пръстите ми, затова ги притиснах до гърдите си.
— Всъщност наистина съм.
— Каква?
— Презвитерианка.
Той се усмихна.
— Ние го наричаме Шотландската църква. И аз също съм неин член.
— Значи няма проблем да стоим на този мост един до друг.
— Да. — Очите му се изпълниха с топлина. — Предполагам, че няма. — Обхвана ме с поглед. — Студено ли ти е?
— Всъщност, не. Само на ръцете.
— Трябваше да ми кажеш. Ето, вземи — свали ръкавиците си и ми ги подаде.
Погледнах ги и си спомних как в книгата ми Морай бе направил същия жест, когато бе излязъл да язди за пръв път със София. А когато сложих ръкавиците, открих, както бе открила и тя, че са топли, че са ми много големи и че ги чувствам груби върху кожата си и в това чувство определено имаше някакво греховно удоволствие, като че ли ръцете на Греъм се бяха сключили около моите.
— Така по-добре ли е? — попита той.
Кимнах безмълвно, отново поразена от всички тези малки пресечни точки между света, който сама бях създала, и реалния свят.
— Изглеждаш почти замръзнала — отбеляза Греъм. — Искаш ли чаша кафе?
Мислите ми бяха все още при София, при Морай и мига, в който той я бе поканил да излязат на езда, когато тя знаеше, че стои на кръстопът и че отговорът й ще определи посоката, в която ще се отправи. Можех просто да му кажа „да“ и тогава щяхме да намерим място, където да спрем и да купим кафе, докато се връщаме в Крудън Бей. Също като София обаче, и аз реших, че е дошло време да избера непознатата пътека. Отвърнах:
— Имам кафе в къщурката. Мога да ти направя.
За миг той остана неподвижно на мястото си, загледан в мен, замислен.
— Добре — кимна после, изправи се от мястото, където се бе привел над моста, протегна ми ръка и се усмихна, когато я поех.
И така оставихме зад гърба си малката църква, която някога е била огромният сив камък на Ардъндрафт над бруления от ветровете бряг и в чиято сянка други влюбени, не много различни от нас самите, бяха крачили три века преди нас.
IX
Той я чакаше на плажа.
Беше се проснал в целия си ръст на пясъка, кръстосал крака и преплел ръце под главата си и когато заобиколи обраслата с трева дюна, София почти падна върху него.
— Мили боже! — възкликна тя и се разсмя, а после го остави да я дръпне да падне до него.
— Закъсняваш — рече лениво той.
— Графинята искаше да разбере какво мисля за една брошура за Обединението, която беше чела наскоро.
Устните на Морай се извиха в лека усмивка.
— Нейна Светлост е жена, каквато рядко се среща на този свят.
София се съгласи. Никога не бе срещала жена по-интелигентна, по-способна или по-безстрашна от графинята на Ерол.
— Не ми е приятно да я заблуждавам.
Той извърна глава, за да я погледне.
— Нямаме друг избор.
— Знам. — София погледна надолу, загреба с шепата си от топлия пясък и го остави да изтече между пръстите й.
— Тя мисли само за твоето щастие — напомни й той — и според нея един обявен извън закона войник, който скоро трябва да се върне във Франция и на бойното поле, е далеч по-лоша партия от… е, нека го кажем, командира на нашия шотландски флот.
— Вече е британски флот — уточни разсеяно тя. Не й харесваше да си го представя на бойното поле. — И освен това тя може да предпочита капитан Гордън, но не и аз.