Самата София все още не знаеше какво ще прави. Нищо от случилото се не бе планирано — просто се беше случило и тя не бе разполагала с време да помисли за бъдещето.
Кирсти я погледна със съчувствие и завист едновременно, а после с широка усмивка на устните се пресегна и сграбчи ръката й.
— Елате, имам нещо, което искам да ви дам като сватбен подарък.
— Кирсти…
— Хайде, Негова Светлост и Нейна Светлост се съвещават с вашия господин Морай в салона. Никой няма да забележи, че ви няма. А и бездруго ви боли глава — освежи тя паметта на София, — нали така?
Стаите на прислугата се намираха в най-отдалечения ъгъл на замъка. Прозорецът на Кирсти гледаше към конюшните, където нощем тя виждаше как Рори се грижи за конете. Под прозореца имаше обикновена на вид кутия и от нея Кирсти извади едно парче бял плат. Когато го вдигна високо и го разстла във въздуха, София видя, че е нощница, деликатно избродирана с преплетени лози и цветя и поръбена с дантела по врата и ръкавите.
— Сама съм я шила — обясни Кирсти с гордост в гласа. — Все още не съм довършила цветята, но си мислех, че ще имам повече време, преди графинята да уреди брака ви. Не знаех, че сама ще си го уредите.
Лененият плат бе мек като коприна между пръстите на София.
— Кирсти, прекрасна е — възкликна тя, така развълнувана, че можеше да почувства паренето на сълзите в очите си. — Кога успя да намериш време, при всичките ти задължения?
— Е, сега — отклони Кирсти скромно похвалата, — шиенето ми помага да се отпусна нощем. Направих една за сестра си, когато се омъжи, а откакто пристигнахте, и вие ми станахте като сестра, затова си помислих, че е редно и на вас да ушия. Знам, че не можете да я носите тук, в Слейнс, но когато заминете за Франция… — Тя замлъкна, когато София сведе очи към пода. — Той ще ви вземе със себе си във Франция, когато замине, нали?
София си спомни какво й бе казал Морай на моста, когато го бе попитала дали наистина са женени: „Можеш да го кажеш на графинята, когато се опита да те омъжи за някой друг“. Все още загледана надолу, тя каза на Кирсти:
— Не. Той не възнамерява да ме взема със себе си.
— Но защо не?
София не знаеше отговора. Знаеше само, че Морай не вземаше никое решение прибързано и безпричинно. Повдигна глава и изписа на устните си усмивка, за която в действителност нямаше причини.
— Достатъчно е, че ме взе за своя жена.
Красиви думи, въздъхна тя, и храбро изречени, но не я ободриха нито тогава, нито дори един час по-късно, когато си ги повтори за втори път, докато седеше сама в спалнята си.
Вятърът се бе променил и духаше откъм морето; застудя толкова много, та макар да бе началото на юни, камините в Слейнс бяха запалени. Трепереща, София съблече роклята си и се премести пред топлината на малката камина, за да облече красивата нощница. Тя се плъзна като сатен надолу по ръцете и раменете й, погали тялото й и меко се отърка в краката й. Вгледа се в отражението си в огледалото и видя не себе си, а една несигурна младоженка с къдрава кестенява коса, блестящи очи и бузи, дотолкова пламнали, че вдигна ръце да ги покрие.
От тъмнината се разнесе глас.
— Господи — рече Морай, — красива си.
Ръцете й паднаха и София рязко се извъртя. Не можеше да го види ясно — виждаше единствено силуета му, потънал дълбоко в сенките на ъгъла на стаята. Стоеше, подпрял гръб на стената, отвъд хвърляната от огъня светлина.
София знаеше, че тихият му глас не е проникнал през стените на стаята, и положи усилие да изрече също толкова тихо:
— Откога стоиш там?
— Няма защо да изглеждаш толкова нервна — рече той. — Не е престъпление да гледам как съпругата ми се приготвя за лягане.
През паузата, която последва, лицето й пламна още повече и тя почувства очите му върху тялото си.
— Откъде — попита я той бавно, с очевидна наслада от видяното — си намерила тази дреха?
София приглади с двете си ръце меките гънки на нощницата и отговори:
— Даде ми я Кирсти, като сватбен подарък.
— Значи си й казала. — В гласа му трепна лека нотка на изненада.
— Тя вече знаеше. Рори ни е видял на мостчето.
— Е, не се съмнявам, че те, двамата, ще запазят тайната ни. А и за теб ще е известна утеха да си споделяш с Кирсти. — „След като си замина.“ Морай не произнесе думите на глас и все пак те увиснаха във въздуха между двамата така ясно, сякаш ги бе изрекъл.
София обви ръце около тялото си, като че ли бе усетила внезапна тръпка.