Съгласих се да я пазя, тъй като това създание притежаваше странна привлекателност за провинциален младеж като мен, незапознат дотогава с градската поквара. Тя изобщо не отговаряше на представите ми от грозните описания, които бях чувал и които прилягаха на уж знатни, но не по-добродетелни от нея жени, срещнати от мен по-късно в живота ми. Беше приблизително на моята възраст, войнишко копеле, изоставено от майката, уплашила се от наказание за прелюбодеяние. Нямах представа как е оцеляла в детството си, но преживелиците я бяха направили оправна и находчива. Нямаше никакво понятие за чест и моралните ѝ норми се свеждаха до проста сметка — помогнеш ли на нея и близките ѝ, ще се смята за твоя длъжница; причиниш ли ѝ зло, ще ти отвърне със същото. Такива бяха нравствените ѝ представи и отсъствието на християнски правила в тях се компенсираше пребогато с житейски опит. Във всеки случай придържаше се към някакви принципи, пък били те и най-елементарни.
Дължа да кажа, че не вкусих от онова, което ми предложи в нощта преди пристигането ни в Тънбридж Уелс, от опасение да не прихвана болест и угрижен от мисли за следващия ден, но хапнахме, поприказвахме, а после спахме под едно одеяло и макар че тя ми подхвърляше присмехулни забележки, според мен никак не остана недоволна. Щом градът се показа пред нас, разделихме се приятелски, защото не бих искал да ме виждат с такава като нея.
Подобно на баща ми винаги съм странил от кралския двор и придворните нрави; избягвах развращенията, свързани с такова съприкосновение. Далеч не съм пуританин, но съществуват правила за порядъчност, които един истински джентълмен трябва да съблюдава, а по онова време дворът бързо се бе отказал дори от повърхностно уважение към добродетелите, заради които изпитваш гордост, че си гражданин на страната. Тънбридж Уелс предизвика у мен безмерно стъписване. Донякъде бях подготвен (защото вече вървяха много слухове), че придворните дами се появяват на публични места без маски и дори много от тях се кипрят с перуки, слагат си парфюм и грим. Ужасѐн бях обаче да установя, че същото правят и конните гвардейци.
Впрочем, всичко това малко ме засягаше; та нали не бях дошъл тук да блесна в обществото, да се бия на дуели, да впечатлявам с остри като бръснач духовитости, нито да се боря за доходен пост. За да получи длъжност, носеща петдесет лири годишен доход, на един мой приятел му се наложи да пръсне за подкупи близо седемстотин и двайсет лири, взети с лихва, в резултат на което му се налагаше да обира правителството с около двеста лири годишно, та да води приличен живот и да си плаща дълговете. Надали средствата биха ми стигнали да се добера и до служба като мишелов при Негово Величество, да не говорим за достойно положение в обществото. А тъй като бях син на баща си, никакви пари на света не биха ми осигурили даже и най-ниската длъжност.
Нямаше как да отседна в самия град поради скъпотията. Тамошните жители бяха наясно, че градът им няма да процъфтява дълго, че дворът скоро ще насочи капризното си внимание в друга посока. Беше грозно селище, привлекателно единствено с лековитите си води, които бяха на мода през тази година. Там се стичаха всички франтове и глупци, за да се хвалят колко по-добре се чувствали, като пиели мътната гадост, а всъщност истинската им цел бе да се доближат до влиятелните на деня. Около тях като мухи се рояха търговци, стремящи се да опразнят до дъно кесиите им. Не знам кои бяха по-лоши, призляваше ми и от едните, и от другите. Цените навсякъде бяха главозамайващи и въпреки това всички налични стаи бяха заети от царедворци, готови да платят колкото им поискат, само и само да са близо до Негово Величество. Мнозина дори живееха в шатри, опънати на близката градска мера. През време на краткия си престой там нито веднъж не видях краля дори и отдалеч. Твърде много се срамувах от облеклото си, за да ида на сутрешен прием, и се опасявах да не си навлека оскърбления, щом името ми станеше известно. Предстоеше ми да изпълня синовния си дълг и не исках животът ми да бъде прекъснат от шпагата на някое парвеню. Ако оскърблението бъдеше нанесено публично, не бих имал друг изход, освен да изискам удовлетворение, а ми стигаше ум да съм наясно, че надали бих излязъл победител от евентуален дуел.