Но нека се върна към моята история. Прибрах се в Оксфорд с дълбоко негодувание в душата и още по-дълбока решителност да сразя скритите си врагове. Отсъствал бях повече от две седмици, през това време градът се бе напълнил със студенти и провинциалната тишина и покой, царящи в него през по-голямата част от годината, го бяха напуснали. За щастие това означаваше, че са се появили повечето хора, от чиято помощ се нуждаех. На първо място Томас, разбира се — острият му ум, трениран от преподаваните на студенти теология и логика, беше от жизнена важност. Той можеше да прелисти куп книжа и да извлече смисъл от тях по-бързо от всеки друг, когото познавах. Вторият беше странен дребосък, когото той доведе един ден, за да го запознае с мен. Името му беше Антъни Уд.
— Ето го отговорът на проблемите ти — каза Томас, когато ми го представи в стаята си. — Господин Уд е голям учен и ще се радва да помогне в издирването ти.
Кола го е описал накратко и това е един от малкото случаи, при които не намирам неточности в разказа му. Никога не съм срещал по-нелепо създание от Антъни Уд. Беше по-възрастен от мен, може би около трийсетгодишен, но вече имаше прегърбената стойка и хлътналите бузи на книжен червей. Дрехите му бяха чудовищни — толкова вехти и лекьосани, та дори не си личеше колко са демоде. Чорапите му бяха кърпени и имаше навик да отмята глава назад и да цвили като кон, когато се развесели. Беше неприятен дразнещ звук и в негово присъствие всички ставаха мрачни и сериозни от страх да не изтърват някоя духовитост, дето да предизвика смеха му. Това, съчетано с цялостната непохватност на движенията му — постоянно се гърчеше и потрепваше, неспособен да стои неподвижно и няколко секунди, — ме подразни от мига, в който го зърнах, и ми бе много трудно да овладявам нетърпението си.
Но Томас твърдеше, че ще е полезен, така че се въздържах да му се присмея. Уви, след като веднъж вече създадохме връзка, се оказа трудно тя да бъде прекъсната. Като всички учени Уд е беден и постоянно си търси покровители; всички като него май си мислят, че другите са длъжни да плащат за заниманията им. Никога не е получавал пари от мен, но не се отчайва. Все така идва да ми поднася почитанията си с надежда някоя монета да прескочи от джоба ми в изпоцапаните му с мастило ръце и не спира да ми припомня за услугите, които ми е оказал преди години. Всъщност беше тук преди няколко дни, та затова ми е толкова пресен в паметта, само че не каза нищо съществено. Пишел книга, но къде му е новото на това? Трепе се все над една и съща още откакто го познавам, а краят ѝ не се вижда. Той е от онези жилести мъже, които сякаш никога не остаряват, освен че се е прегърбил още повече и се е сдобил с някоя и друга бръчка по лицето. Когато влезе, изпитах усещането, че половината от живота ми не се е случил в действителност, а е бил само сън. Единствено собствените ми болежки ми припомнят, че са минали години.
— Господин Уд е мой голям приятел — обясни Томас, видял отвращението, с което гледах този човек. — Всяка седмица свирим заедно. Той е извънредно талантлив историк и през последните години е събрал огромна информация за войните.
— Похвално — изрекох сухо. — Но не виждам с какво може да помогне той.
Уд заговори с високия си рязък глас и досадно прецизен изговор.
— Имах честта да срещна много хора, отличили се във войната и в политиката. Добре са ми известни факти от трагичната история на страната и ще се радвам да представя на ваше разположение знанията си, та да установите какво се е случило с баща ви.
Кълна се, той винаги говореше така, със също тъй идеално построени изречения, колкото гротескна беше външността му. Не знаех как да реагирам на предложението му, но Томас настоя, че непременно трябва да го приема, тъй като господин Уд бил известен не само с огромния обем на познанията си, а и с отличното тълкуване на събитията и прозорлива преценка. Ако ми било нужно да науча нещо за факт или личност, трябвало да се обърна към господин Уд и това щяло да ми спести много време.
— Добре — отвърнах, — но искам да е ясно, че няма да казвате на никого за моите издирвания. Има твърде много хора, които ще се превърнат в мои врагове, ако разберат с какво се занимавам. Искам да ги сваря неподготвени.